Днес се навършват 176 г. от рождението на апостола на Априлското въстание Георги Бенковски

Георги Бенковски: „Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей”

На 21.09.2019г. се навършиха  и 176 г. от рождението на апостола на българските национални борби и на Априлското въстание Георги Бенковски. Водачът на Хвърковатата чета е роден в Копривщица с името Гаврил Груев Хлътев. Приемайки името Георги Бенковски, слага началото на революционната си дейност, посветена на свободата на България. Георги Бенковски оставя светла диря в национално-освободителните борби на България и името му се нарежда до най-великите българи в българската история.


Георги Бенковски е роден в Копривщица на 21 септември 1843 г. Има две сестри — Куна и Василя. Има тежко детство, баща му Грую Хлътев, дребен и почтен търговец, умира през 1848 и това принуждава Гаврил да учи само до 3-ти клас в Основното Копривщенско училище, а след това майка му го дава да учи занаят — терзийство. По-късно, неудовлетворен от тази перспектива, става абаджийски чирак, после се отделя от майстора си и сам се залавя с търговия. Обикаля големите пазари в Цариград и на юг из Анадола. Има голям успех, печели и харчи много, но преживява внезапни обрати, които променят мисленето му и отношението му към живота и пътя, който трябва да следва един човек. Говорел седем езика — български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски.

В Букурещ се запознава със Стоян Заимов и се запалва по революционното дело. През лятото на 1875 г. той е включен в групата революционери-подпалвачи на Цариград. Целта на терористичния акт е да се предизвика смут в Османската империя. Групата пристига в имперската столица, но получава указания от Хр.Ботев да прекъсне изпълнението на мисията, тъй като с нея би се компрометирало българското освободително движение.Тук българският ревоюционер се снабдява с паспорта на полския емигрант- Антон Бенковски. По-късно Гаврил Хлътев заменя малкото име Антон с Георги. Избран е за помощник на Панайот Волов. Той се откроява със своите качества и Волов доброволно отстъпва мястото си на главен апостол.

По време на обявяването на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище, заедно с повечето други апостоли. Когато разбира, че в Копривщица вече се бият, той бързо сформира чета и тръгва на въстание. Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието. Към четата се включват даже шестима хървати от Далмация и един немец, които работят на жп станцията в Белово. Единият от тях, Стефан Далматинеца, дори е последният им байрактар.

След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион Бенковски и четата се отправят към Тетевенския балкан, където на 12 май след предателство, близо до местността Костина, той пада пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е пратена в Ботевград, а след това в София. Тези събития са документирани от Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“. Самият автор преживява по чудо организираната им засада.