На 26 април се навършиха 33 години от катастрофата в Чернобил

При изпитания на една от системите за сигурност в Чернобилската АЕЦ на 26 април 1986 г., в 01:23 ч. московско време, става експлозия в четвърти енергоблок. Централата се намира на 15 км от украинския град Чернобил в Киевска област.

Съветските власти мълчат за катастрофата. Първото съобщение за нея е излъчено едва на 28 април вечерта, след като в Европа са засечени анормално високи нива на радиоактивност.

Аварията се приема за най-тежкия инцидент в историята на ядрената енергетика, като заедно с аварията на АЕЦ Фукушима I от 2011 година, тя е едната от 2-те кризисни ситуации от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития.

Аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в днешните Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.

Радиоактивният облак от експлозията засяга и България, но Централният комитет на управляващата тогава Българска комунистическа партия решава да не информира населението за опасността. През следващите години у нас се наблюдава скок в честотата на онкологичните заболявания, и заболяванията на щитовидната жлеза.

Непосредствени последици

Веднага са приети в болница 213 души, от които умират 31. Около 28 от тях умират от остра лъчева болест. Повечето са пожарникари и спасители, които се опитват да овладеят аварията, неуведомени за опасността от радиоактивния дим. Пряко от взрива загива само един човек. От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят. Жителите на Припят са осведомени за аварията едва на другия ден. Два дни след аварията, тя е направена публична по телевизията чрез 20-секундно обявление:

„В Чернобилската АЕЦ е станала авария. Един от реакторите е повреден. Последиците от инцидента се отстраняват. Предоставя се помощ на засегнатите хора. Съставена е разследваща комисия“.

От радиационното замърсяване най-тежко пострадва Беларус, следван от Украйна и Русия. Около 14,4% (29 900 km2) от територията на Беларус е замърсена с 37 – 185 kBq/m2. В България са замърсени 4,3% (4 800 km2) от територията със същите концентрации.

Поради високата концентрация на радиация около централата след аварията, гората в околността придобива червен цвят и умира, поради което тя е наречена „Червената гора“. Някои животни също загиват или спират да се размножават.

Десет дни след аварията е установена забранена зона в радиус от 30 km около централата и започва евакуация на населението в нея.

Равносметката

Всеки ден в околната среда попадат милиони кюри и този процес продължава до 6 май 1989 г., след което емисиите рязко намаляват.

Според доклад на „Грийнпийс“ от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални. През 2011 г. Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, предположи, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил ще варира около 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на ООН. А според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 г.

Битката за овладяването на аварията, и предпазването от появата на втори взрив, който би залял цяла Европа с радиоактивен прах, така както е залят сега Припят, е струвала на СССР 18 милиарда тогавашни американски долара (приблизително 50 милиарда днешни), изсипани за по-малко от 6 месеца. Това, комбинирано с последвалия срив на цените на нефта на международния пазар (цената пада на 1/3), създава сериозна дупка в бюджета и началото на тежка икономическа криза в СССР.