37 български учени попаднаха в престижна класация за най-големите умове на планетата. Според Станфордския университет нашите учени са сред първите два процента от най-добрите в света.
Класацията на американския университет – „Станфорд“ групира всички изследователи в 22 научни области и 176 подполета. Той е съставен на базата на комплексен анализ, който включва информация за броя на цитиранията, Н-индекс, съавторски HM-индекс, цитати на статии на различни авторски позиции и други.
Класацията включва имената на учени от Софийския университет от Св. Охридски, БАН и други български университети. Българските изследователи са от различни дисциплини и заемат водеща позиция в класацията на Американския университет в конкуренция с милиони Колеги от цял свят.
Името на тетевенецът професор – Николай Витанов изпревари дори нобелови лауреати в класацията, заемайки 228-ма позиция сред 62 527 души в областта на общата физика. Той е физик, зам.-ректор на Софийския университет за научна дейност. Автор на 215 публикации в рецензирани списания, общ импакт фактор 670. 4719 независими цитати (web of science), 7805 цитати (Google Scholar). Гост-професор в много световни университети. Член на редакционния съвет на Journal of Physics B: Atomic, Molecular and Optical Physics на Британския институт по физика (от 2015 г. и от 2019 г. на редактора на раздела (Atomic Physics).
„Понеже в България има много силни школи, исторически, по физиката и химия, за това доминират представителите в тези две направления, в тази класация“, казва той.
Посвещава научната си дейност на квантовите компютри, които могат да решат нерешимото.
„С тях например може да се конструират нови лекарства на компютър, такива че биха съкратили различни процедури по одобрение на нови лекарства. Сега с коронавируса, знаем, че един от основните проблеми пред ваксините беше изследването на големи групи хора. С квантови симулации, извършени на квантов компютър, това би се съкратило многократно“, разказва проф. Витанов.
Той първо опитал късмета си извън България. Успехът дошъл, но избрал да се върне – заради свободата и нуждата да е сред свои.
„Бях и в Ривър Колидж в Лондон, средата на 90-те, студентите по физика излизаха с по-малко познания, отколкото излизат нашите. И аз знаех, че в България има този потенциал от студенти в природните науки“, добавя той.
Това е част от класацията на нашите учени по данни на “24 часа”:
- Професор Витанов: 228 от 62 527 в областта на общата физика
- Професор Христов: 255 от 99 488 в областта на оптоелектрониката и фотониката
- Проф. Вайсилов: 352 от 32 198 в областта на физическата химия
- Проф. М. Каравастева: 364 от 27 568 в областта на минното дело и металургията
- Професор Н. Денков: 752 от 73 903 по физическа химия
- Проф. Попов: 916 от 224 856 по приложна физика
- Професор Цалев: 1031 от 87 137 по аналитична химия
- Професор Кралчевски: 1098 от 73 903 по физическа химия
- И. Грабчев: 1467 от 73 903 по физическа химия
- И. Б. Иванов: 1607 от 73 903 по физикална химия
- С. Язаджиев: 1825 г. от 110 499 във физиката на ядрото и елементарните частици
- К. Данов: 1899-те от 73 903 по Физическа химия
