Днес се навършват 95 год. от рождението на Усин Керим. Той е роден на 26.07.1928 г. в гр. Тетевен, като завършва гимназия в родния си град (1946).
Първите си стихове пише като ученик-бригадир (1947-1948). Работи като дървосекач в Тетевенската планина (1948-1951), каменар, миньор, окръжен кореспондент на в. “Отечествен фронт” за Сливенски и Ямболски окръг (1954-1956).
Редактор е на окръжни вестници в Хасковско и Разградско (1958-1964). След женитбата си с Мария живее в Чепеларе (1965).
Автор е на поетичните книги: “Песни от катуна” (1955, 1977), “Очите говорят” (1959), “Под синия шатър” (1968), “Стихотворения” (1968), “Заю Баю и орачът” (приказка в стихове, 1968), “С бащиния глас” (1978), “Сърцето ми” (1978), “Халище” (1987), “Като прашен скитник се завръщам” (1989), “Кон жадувам” (1998), “Лирика” (2003), “България в мен” (2008).
Стихове и спомени за поета са събрани в “Книга за Усин Керим” (1998). Много от стиховете му са преведени на руски, румънски, чешки и др. езици. Прекарва по-голямата част от живота си в Чепеларе, където е и погребан по негово желание. Почетен гражданин на Чепеларе (2008, посмъртно). Умира на 08.06.1983 г.
През 2010 г. Община Чепеларе учредява Национална литературна награда за поезия „Усин Керим“. Наградата се присъжда на всеки две години през месец октомври. Кметът на Община Чепеларе определя жури, което включва изтъкнати поети.
В Държавен архив – Смолян, се съхранява личния фонд с документи на Усин Керим. Материалите са предадени от съпругата му Мария Василева Керим и сина му Кирил Керим.
