На 18 юли 2019 г. в тетевенското село Голям извор тържествено бяха отбелязани 182 г. от рождението на Васил Левски и 147 г. от създаването на Първия окръжен революционен комитет в Българско.
Събитията започнаха на площада, носещ името на великия революционер, след което всички събрали се насочиха към къщата-музей, в която е създаден Първият окръжен революционен комитет в Българско. Пред нея, на открита сцена, бяха изнесени литературно-музикална програма и драматургична постановка “Комитетското дело” от самодейци от Кметството на с. Голям извор и Народно читалище “Найден Григоров 1900 г.” – с. Голям извор.
Сред присъстващите бяха д-р Мадлена Бояджиева – кмет на Община Тетевен, Герасим Конзулов – кмет на побратимената Община Радовиш в Република Северна Македония, председателят на Общински съвет–Тетевен – Мария Стойчева, кметът на с. Голям Извор – Илиян Маринов, редица общественици, стотици жители и гости на селото, сред които много деца.
Г-жа Стойчева напомни, че пред паметта на Апостола и съвестта си всички сме длъжни да не забравяме, че дори в най-тъмните дни на нашата история българщината е останала жива, длъжни сме да се борим за по-добро бъдеще за доброто на всеки човек, за всяко село и всеки град, така, както са го правили Левски и всички, които са се борили за Свободата да ни.
Кметът на с. Голям извор също отправи специално обръщение да пазим Левски и България в сърцата си, където и да бъдем, да окуражаваме младите да съхранят историята ни и да помнят, че Голям извор е благословено село, в което стъпките на Левски още отекват, да помнят и че Тетевен е едно от бунтовните и непримирими огнищата, прегърнали и подкрепили Свободата с всички сили и средства.
Празникът завърши с поднасяне на венци и цветя.
В сърцето и историческата памет на българина завинаги ще остане жив единственият, който народът сам нарече Апостола на Свободата, Васил Иванов Кунчев – Левски. Неговото дело в името на България и животът му оставиха толкова ярка диря за поколенията, на която никой в съвремието ни и в бъдеще няма да може да посегне, защото докато свеждаме глави пред неговата саможертва да ни има днес и на хилядите знайни и незнайни, напоили земята ни с кръв, България ще я има.
