Планирането на екскурзия в планината винаги е тръпка, а мисълта да поемеш по интересен маршрут, където не си бил до сега носи приятни емоции.Този път , туристите от ТД „Осогово“ град Кюстендил се насочиха към планинските била в околностите на Тетевен и Троян, пише dariknews.bg.
Ето какво разказаха те за новото си преживяване:
„Преди да стигнем до Тетевен, само на 12 км от града се намира едно райско кътче за почивка и отдих. Над село Гложене величествено се извисява Гложенският манастир. По живописното си разположение манастирът няма равен на себе си. Разположен е върху високата отвесна скала, по което прилича на приказен замък. От високото се открива очарователна гледка към лъкатушещата долу река Вит. Легендата разказва за създаването на манастира, станало по време на II-та Българска държава, от руския княз Георгий Глож, който бягал от татарите. С разрешение на цар Иван Асен II князът основава селище – Гложене и построява местния манастир „Свето Преображение“. Строежът обаче бил нетраен, изчезнала и чудотворната икона на Св. Георги. Местни хора намират иконата на върха и на това място те построят нова света обител – днешния Гложенски манастир „Св. Георги Победоносец“. Зад манастирските порти Левски също е намирал сърдечен прием, а скривалището му се пази и до днес.
В Тетевенския Балкан бушуват водите и на много живописни водопади. Тук докъдето поглед стига се виждат нагънати планински масиви, усеща се полъха на красиви гори, ширят се тучни пасища, преплита се птича песен с ромона на бистри планински потоци. По екопътеката “Под пръските на водопада” се насладихме на водопада ” Скока”. Образуван е на река Козница и е с височина на пада 15 метра. Другият водопад е наречен ” Пръскалото” и е по-висок – около 50 метра, но за съжаление беше пресъхнал.
По протежението на река Костина, посетихме „Кървавото кладенче”. Наречено е така зловещо, защото именно в него е измита отсечената от турците глава на бележития българин Георги Бенковски. Насладихме се на тишината и спокойствието на село Рибарица. Всеки посетил курортното селце ще се убеди, че тук, в Рибарица традициите са още живи: старите воденици продължават да мелят жито, валявиците – да валят пъстрите черги, казаните – да варят прочутата сливова ракия, сръчните домакини да правят вкусни сладка от ароматни горски плодове, животновъдите да приготвят прочутото балканско саламурено сирене, а сръчните ръце на местните майстори-занаятчии да творят красота от вълна и дърво.
След като се полюбувахте и усетихме магията на Тетевенския Балкан, екскурзията ни продължи към самия Тетевен. Разглеждайки града, ние се натъкнахме на множество културни паметници, уникална старобългарска архитектура и непокътнатите от векове наред обичаи и нрави, съхранени в този край.
Възхитен от гледките, разкрили се пред очите му при своето посещение в града, Иван Вазов възкликва: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“. Думи достатъчно силни да пронижат сърцето на всеки милеещ за Родината!
След като разгледахме местните забележителности и опитахме тукашните специалитети се отправихме към хижа Васильов, където беше и нашата нощувка. Не пропуснахме и да се изкачим на връх Васильов, най-високият връх от Предбалкана – 1490м надморска височина. От върха се открива зашеметяваща гледка във всички посоки – към меките вълни на Предбалкана и към билото на Стара планина, към язовир „Сопот“, връх „Ботев“ и връх „Шипка“, както и към близките поляни с боровинки, безбройните видове цветя и билки и свободно пасящите коне.
Вторият ден след преход от 5 часа сред красива букова гора стигнахме до хижа Хайдушка песен. Тя е сгушена в полите на величествената Стара Планина в подножието на резерват Козя Стена. В близост до хижата има паметник на Тодор Каблешков.
Пълният текст може да прочетете – тук.
