Преди 45 години, рано сутринта на 2 февруари м.с. Младен Нинов повежда 10 планински спасители и ориентировачи на възраст от 18 до 35 години от х. Ком към нос Емине.
„Ком-Емине“е името на планински преход с обща дължина 700км. Това е едно приключение, в което не малко хора са се впускали с надеждата да преживеят онова, което никой друг не е могъл дори да се докосне.
Действието се развива през 1975г. В град Тетевен имало много добри условия за ски спортове. Съществували са няколко школи подпомагащи за осъществяването на ски-бягане и ски-алпийски дисциплини. Случването на тези спортове било приоритет за хора като Младен Нинов, който като планински водач, майстор на спорта и член на туристическото дружество в в град Тетевен, бил причината за наличието на множество походи до различни точки от планините на България.
Идеята за това предизвикателство му хрумнала по време на преход от Рила до Пирин. До този момент, „Ком-Емине“ се осъществявал през четири години и то само на републиканско ниво с много добре обучени хора. Той обаче решил да организира, планира и подбере кадри съвсем сам. Хората, които щели да вземат участие в похода били просто добри скиори, планинари и любители на спорта „ски-бягане“. Списъкът от имената на 20 души бил в наличност, но след предварителна подготовка, тренировъчна програма и специално обучение повечето отпаднали и останали 11 човека. Отговорността за изработването на географски и теренен маршрут била поета отново от Младен, който набавил подробна информация за всичко необходимо.
Втори февруари, 1975 година, била датата с начало на прехода. Младен Нинов, заедно с неговите съпътници пропътували разстоянието от Тетевен до хижа Ком. След като пристигнали, всеки от тях взел по едно камъче от земята и го сложил в джоба си. Традицията повелявала, че това камъче трябвало да се хвърли в морето, когато пристигнат.
Първият преход за деня бил през х.Петрохан, връх Петрохан, х. Пробойница и Искърският пролом. Нощта прекарали в хижа с име Тръстнена. Пробега на прехода бил с обща дължина 50 километра, без наличието на продължителни почивки. При пристигането си в хижата, установили, че няма течаща вода. Това не притеснило никого от тях и в ранни зори, те поели отново по пътя си. Времето било лошо. Очертавала се силна снежна буря, а термометрите показвали ужасяващите -30 градуса. Тук обаче имало една „малка“ подробност. Екипировката, с която разполагали, далеч не била прилична на тази с която разполагат планинарите днес. Шапките и шлемовете били ръчно направени от жените им, а ветровките, гетите, ски обувките и самите ски, били взети под наем от туристическото дружество в София.
Снежната буря била в разгара си и не било никак лесно да и устоят, но те успели да стигнат до следващата точка от прехода без инциденти. Минали през връх Мургаш и достигнали до прохода Витиня. Там трябвало да ги чака камион с провизии, които тръгнал успоредно с тях, но проходът бил затворен заради големият сняг. Хижарят могъл да им даде само по една ябълка и от там нататък всичката храна, с която разполагали била в много малки количества, защото и останалите проходи били затворени. Камионът нямал достъп до тях.
Без да бъдат притеснени от този факт те продължили, сигурни, че ще успеят да се справят с тази не малка спънка. Тръгнали в ранни зори да гонят върховете на планините. Снегът се трупал, а с него се „трупала и надморската височина“ от оскъдните 1000 , те започнали да се изкачват на над 2000 метра надморска височина.
Момина поляна, връх Баба, хижа Вежен били следващите дестинации с крайна точка за деня хижа Бенковски. Средно на ден изминавали от 30 до 60 км, в зависимост от климатичните усповия и това колко всъщност били изморени.
Докато били „горе“ в планините, те не осъзнавали, че „долу“ в градовете хората били погълнати от емоции и се опитвали да се докопат до дори най-малката информация за тяхното състояние. Всички били изключително въодушевени от геройството, което проявявали тези млади хора. Но въодушевлението било съпътствано с не малка доза уплаха, защото зимата на 1975 година била сурова, безмилостно снежна и ужасно студена.
Цяла България шумяла, а град Тетевен, още повече.
Екипировката, спомената по-рано им играела лоша шега. Обувките, с които разполагали били в ужасно състояние и постоянно се чупели. В единият си джоб, всеки от тях носел „малка работилница“ пълна с отвертки и резервни части.
Не петия ден от прехода в близост до връх Вежен, се появил неимоверно силен вятър. Бил равен на ураган. За да не се загубят в снежната буря, те завързали себе си за въже, което ги свързвало и не позволявало никой от тях да се изгуби. Един паднал, други го дърпа. Помагали си, ставали и продължавали. Ситуацията била равна на война.
От силния ураганен вятър табелата, която трябвало да ги упъти , била обърната на друга страна и ги объркала за кратко. Но водени от инстинктите си, бързо намерили правилната посока и стигнали до хижа Дерменка, а от там до хижа Добрила. Там трябвало да прекарат нощта и да отпочинат качествено, защото на другият ден ги чакал най-сложният маршрут от прехода, а именно през връх Ботев, вторият по височина връх в Стара планина.
Изморени и изтощени те заспали с надеждата, че утрешният ден ще бъде „победоносен“.
Хижарят, който ги посрещнал имал задачата да изсуши подгизналите им обувки, но както било установено на сутринта, не се бил справил много подобаващо. Тъй като температурите били ужасяващо ниски, мокрите им обувки се превърнали в тежки камъни. Все едно били с гипс. За да стигнат до връх Копена, те отново си служили с въжета, които в днес са поставени нарочно на този участък с цел улеснение. Оставал не повече от час, за да достигнат до по-равните участъци, когато едната от обувките на един от хората се отворила. Взели решение да се отклонят от маршрута и да слязат до хижа Левски, за да намерят нови обувки и да заредят раниците си с храна.
Всичко което правели е било свръх всякакви сили. С първобитната си екипировка и с тежките буркани с компоти вместо вода, те продължавали по пътя на предизвикателството си, равно на геройство. Тъй като нямали възможността да преспят на тази хижа, те се върнали на главозамайващата височина от 2300 метра, изморени и смазани, но не се отказали.
Хижа Тъжа, в. В Шипка, Бузлуджа. Вече имали достъп до камиона с провизиите, като до преди това храната им била екстремно оскъдна. Голямото количество лимони, които носили със себе си ги спасило.
От там насетне, оставащото разстояние не било особено трудно. По време на целият поход имало само 2 слънчеви дни. През останалото време безспирно валяло сняг. Изминали цялото разстояние за 19 дни, като всеки от тях носил раница тежаща от 30 до 40 килограма.
В Тетевен 21 февруари е обявен за неработен и неучебен. На централния площад целия град приветства 11-те смели мъже, участници в първия зимен туристически ски поход, проведен от ТД „Вежен“. Това са: Младен Нинов, Марин Йорданов-Черека, Йордан Ракитски-Мантата, Тодор Тодоров-Думбалата, Кирил Зангов-Зогето, Георги Георгиев-Шопа, Васил Трифонов-Гаганата, Стефан Йотов-Ато, Йордан Йорданов-Черека, Димитър Цаков-Художника и Иван Иванов-Бандарата.
Това е първият туристически поход с толкова голяма величина и сериозност проведен изцяло от любители, а не от специалисти.
Снимковият материал е от личния архив на м.с. Младен Нинов.
Източник: yourmindanotherdimension.wordpress.com