Еньовден – денят на лятното слънцестоене, е един от най-важните летни празници в народния календар. С него са свързани много вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Чества се и като празник на билкарите. Православната църква пък отбелязва рождението на Св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча. Християнският свят се отдава на езически ритуали – къпане, прескачане на огън, танци, гадаене, бране на билки и магии за плодородие.
В нощта срещу Еньовден, който се отбелязва на 24 юни, звездите слизат на земята и омайват тревите и цветята, придавайки им магическа целебна сила, гласи поверието. А, за да сте здрави през цялата година, преди изгрев слънце на Еньовден, трябва да се измиете с течаща вода или да се отъркаляте в росата.
Според разпространеното поверие, в полунощ срещу Еньовден небето се отваря – стават чудеса, но и черни магии. Сънищата са пророчески. От мястото, където има заровено богатство, излиза син пламък. Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите вълни на морето. Лечебните треви се “откупуват” от самодивите със специален обред. Жените подреждат в кръг кошниците с набраните магически растения и играят около тях “сключено хоро” в пълно мълчание.
Вярва се, че преди да “тръгне към зима”, слънцето се окъпва в изворите и реките и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него, е с особена магическа сила.
Вярва се, че сутринта на празника, по време на изгрева – Слънцето „трепти“ и който види това, ще бъде здрав през цялата годината.