Днес се навършват 200 години от рождението на Георги Стойков Раковски. Специални събития ще има в редица български градове.
Георги Стойков Раковски е един от основоположниците на модерната българска политическа мисъл, армия, дипломация и държавност, както и на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България. Той посвещава живота си на добруването на българската държавност и дава съществен принос за полагане на устоите на независимата българска държава.
Рожденото му име е Съби Стойков Попович. По-късно се преименува на Сава Стойков Попович, но е известен и като Георги Раковски. Той е роден на 14 април 1821 г. в подбалканския възрожденски град Котел в семейството на сравнително заможния търговец и занаятчия Стойко Попович и Руска Мамарчева.
Раковски е с несистемно частно високо образование. Освен родния си български език, като поданик на Османската империя, а по късно и на Гърция, владее за употреба в границите на тогавашната държава турски език, както и гръцки в двата му варианта. Овладява говоримо и писмено и няколко европейски езици, сред които сръбски, френски – за непосредствена и за научна цел, английски и др. Служи си с арабски и персийски. Той е ярък представител на течението на романтизма, силно повлиян е от Майнхард и братя Грим.
На 9 октомври 1867 г., в два часа след полунощ, в Букурещ спира да тупти сърцето на Патриарха на българското националноосвободително движение Георги Стойков Раковски. Жълтата гостенка — туберкулозата, отнема живота на пламенния родолюбец, който през целия си живот с перо и сабя се бори за освобождението на поробеното ни Отечество.
„Всякога Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж за тях отваря такъв бой и че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото отечество и да ги преселва малко по-малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за българи, ако и да е имала най-добри удобности за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие. На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползувала се е от по-набожните и простодушни българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител.“
Г. С. Раковски
