Днес се състоя протеста на малките в бизнеса, въпреки обръщането на позицията на правителството и отлагането на новите изисквания

„Аргументите на бизнеса за удължаването на срока за влизане в сила на измененията в Наредба Н-18 по отношение на специализираните софтуери за управление на продажбите са чути, съобразявам се и с днешното разпореждане на министър-председателя, затова решението от работната среща е да отложим срока с 6 месеца, считано след 31 януари“. Това съобщи вчера министърът на финансите Владислав Горанов след продължилата почти 3 часа дискусия с представители на хотелиерския и ресторантьорския бранш, която се проведе в Министерството на финансите.

Първите три месеца от новото отлагане ще бъдат използвани за интензивна съвместна работа между експертите на съответните браншови организации и НАП, с цел постигане на изясняване на нормативно ниво на неяснотите, за които туристическият бизнес претендира.  

В кратки срокове, през следващите седмици, ще се проведат и няколко срещи в работен формат за регламентирането и прилагането на режима за запечатване на търговските обекти от страна на НАП, тъй като опасенията на бизнеса, свързани с прилагането на наредба Н-18, се базират и на това, че тя може да отвори допълнителни аргументи за тази крайна мярка. Министър Горанов обясни, че пред бизнеса е изложил аргументи, че няма връзка между двете теми, но тази мярка много остро се поставя като проблем от страна на ресторантьорския и хотелиерския бранш и ще се дискутира какво да се направи, с цел да няма подозрения за своеволия от конкретни служители на приходната администрация. Пред министъра бизнесът постави част от вижданията си за прилагането на Наредбата, а не толкова аргументи против нейното съществуване. Министър Горанов каза още, че и двете страни са се обединили около философията на Наредбата и че фундаментът, заложен в нея от средата на 2018 г., няма нужда да бъде променян.

На брифинга пред медиите Вени Петрова, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, подчерта, че днешната среща е била в духа на конструктивния диалог, както и че министър Горанов е останал отворен за разговори по останалите искания на бранша, представени в тяхната декларация, която са изпратили в МФ. Тя уточни, че за диференцираната ставка на ДДС, за която настояват, финансовият министър не е склонен да разговаря на този етап. Вени Петрова призова структурите на организацията, която представлява, утре да не реализират планирания протест, като оцени постигнато на срещата като достатъчно на този етап от диалога, и се надява след три месеца, когато престои нова среща с министъра, да има още по-голям напредък. 

Ричард Алибегов, председател на Българската асоциация на заведенията, изрази своята удовлетвореност от срещата и съобщи, че през предстоящите три месеца, в които ще се правят работни срещи с НАП, на тях ще има и представители на малкия и средния бизнес, които са извън сектора на хотелиерството и ресторантьорството, като се надява в резултат на това след 6 месеца да има една работеща Наредба Н-18.

Представителите на организации от хотелиерския и ресторантьорския бизнес призоваха членовете си за отлагане на планирания за днес протест, но въпреки това, той се състоя.

Малките в бизнеса се притесняват, че новите изисквания ще им донесат допълнителни разходи. Те трябва да свържат търговския си софтуер с Националната агенция за приходите. Освен това искат да отпаднат разпоредбите, които предвиждат по-лесно затваряне на обекти при констатиране на нарушения, например неиздаване на касова бележка. Друго искане на протестиращите е намаляване на ДДС.

На основание чл. 127, ал. 1 от Закона за устройство на територията и чл.21, ал.1 от Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка и във връзка с чл.81, ал.1, т.1 от Закона за опазване на околната среда на 27-ми януари 2020 г., в салона на Община Тетевен се проведе обществено обсъждане на окончателния вариант на предварителен проект на Общ устройствен план на Община Тетевен и Доклад за екологична оценка на плана.

Общественото обсъждане бе водено от арх. Павел Михайлов – Главен архитект на Община Тетевен, като разяснения изложиха и арх. Николай Андреев и г-жа Елена Дякова – представители на ДЗЗД „План Консулт Тетевен“, гр. Варна и инж. Радка Саръстова – представител на „Лемна Екоинвест“ ЕООД, гр. Бургас, изработващи екологичната оценка на плана. Своите мнения и предложения изразиха и Валентина Николаева – Директор Дирекция „Специализирана администрация“ и инж. Михаил Куманов – началник отдел „Устройство на територията и инвестиционна дейност“, Васил Вълков – началник отдел „Европейски програми и проекти и околна среда“.

Инж. Саръстова обясни същността на Доклада за екологична оценка, а именно, че той е един цялостен документ, който обхваща и компонент биоразнообразие и резултатите отразени в оценката за степента на въздействие. Поясни, че съобразявайки се със законодателството и факта, че 90% от територията на община Тетевен е в режим на защитени зони, е направено максимално да бъдат задоволени интересите на гражданите.

На общественото обсъждане бяха поканени кметовете и кметските наместници на населените места в общината, общински съветници, Ръководител Общинска служба ,,Земеделие“, Ръководител дейност ,,Управление и стопанисване на общинските гори“, Директор ТП ДСГ, Районните поделения на ВиК и ЧЕЗ, граждани. 

Катастрофа между автобус и два леки автомобила е станала на пътя София – Варна, в участъка Микре – Абланица, в района на село Голец, съобщиха от областната дирекция на МВР в Ловеч за БТА. Пострадали са шестима души, които са откарани в ловешката болница. Една жена е в тежко състояние, с черепно-мозъчна травма, другите петима са с леки наранявания, заявиха за БТА от Центъра за спешна медицинска помощ в Ловеч.

От полицията уточниха, че инцидентът е станал около 11,20 часа. Автобусът е пътувал за София. Веднага е пристигнал друг и пътниците са откарани към столицата.

На място все още се извършва оглед на произшествието. Движението е ограничено и се осъществява по обходен маршрут през уличната мрежа на село Голец, съобщиха от Агенция „Пътна инфраструктура“. От агенцията съветват шофьорите да се движат с повишено внимание и съобразена скорост, като спазват указанията на „Пътна полиция“.

Над 650 хил. е-винетки са купени от началото на 2020 г. на обща стойност близо 40 млн. лв. Почти три четвърти от тях са за превозни средства с българска регистрация, като над 340 хил. са за леки автомобили.

Най-много е-винетки са продадени на 24 януари 2020 г. Тогава, за един ден, са купени 37 241 е-винетки, от които близо 22 хил. са годишни.

На 31 януари 2020 г. изтича валидността на малко над 100 хил. годишни е-винетки.

Цените на електронните винетки се запазват като тези през 2019 г. За леките автомобили (с обща технически допустима максимална маса до 3,5 т) годишната винетка струва 97 лв., тримесечната – 54 лв, месечната  – 30 лв., седмичната – 15 лв., а тази за уикенда (с валидност от 12 ч. в петък до 23:59 ч. в неделя) е 10 лв.

До 1 март 2020 г. тежкотоварните превозни средства над 3,5 т могат да ползват платената пътна мрежа, след като купят е-винетка, а след тази дата – ще плащат на база на изминато разстояние – тол такса. Шофьорите на камиони и автобуси могат да активират месечна винетка с начална дата не по-късна от 1 февруари 2020 г, а седмична – не по-късна от 23 февруари. От 24 февруари до 29 февруари водачите на тежкотоварни превозни средства ще могат да ползват само дневни винетки.

Цените на винетките за камионите и автобусите са същите като тези през 2019 г. Дневната такса е 23 лв.. За превозните средства между 3,5 т и 12 т седмичната винетка е 53 лв., а месечната – 105 лв. за тези с екокатегория Евро I, II или 0. За тези с Евро III или по-висок клас – седмичната е 40 лв., а месечната – 80 лв.

За пътните превозни средства над 12 т – седмичната винетка е 87 лв., а месечната – 174 лв. за тези от тях с екокатегория Евро I, II или 0. За тези с екокатегория Евро III или по-висока – седмичната винетка е 67 лв., а месечната – 134 лв.

Напомняме на водачите да внимават при въвеждането на данните на пътните превозни средства, независимо дали го правят лично или с помощта на служебно лице. Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. Корекции в електронната система за събиране на пътни такси не са възможни.

Данните могат да бъдат въведени на кирилица или латиница, стига графично да отговарят на данните от талона на автомобила. Тирета, интервали или други знаци не се изписват. Знакът за нула (0) и знакът за буквата О не са взаимозаменяеми.

Валидността на е-винетките, включително и на издадените чрез Агенцията за социално подпомагане, както и на тези на пререгистрирани автомобили, може да бъде проверена на сайта www.bgtoll.bg.

Младежите, жените и уязвимите групи ще бъдат във фокуса на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027. Насочените към тези групи мерки са в унисон с визията на Европейска комисия за социална Европа и бяха обсъдени по време на второто заседание на Тематичната работна група за разработване на ОПРЧР и Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане за програмния период 2021-2027 г.  

Младежите са очертани като бъдещето на Европа, затова за тях се отделят специални мерки, свързани с качествено образование, обучения и придобиване на умения, които дават повече шансове за работа. Акцент ще бъдат мерките за активиране на младите хора, особено чрез изпълнението на Гаранцията за младежта, чрез включването им в стажуване и субсидирана заетост. Обученията за преквалификация за безработни и неактивни лица ще бъдат съобразени с нуждите на секторите, в които се очаква недостиг на работна сила през следващите години.  

Сред акцентите в следващия програмен период ще е и насърчаването на балансираното участие на жените и мъжете на пазара на труда. Мерките ще включват достъп до образование в ранна детска възраст и възможности за трудова активност за хората, които полагат грижи за зависими членове на семейството. Насърчаването на адаптацията ще включва различен тип обучения и мерки в подкрепа на жените за участието им на пазара на труда.  „Независимо от позитивните данни за участието на жените на пазара на труда в България, все още имаме доста предизвикателства по отношение на равното заплащане и дискриминацията на работното място“, коментира заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова. Активното приобщаване и насърчаване на равните възможности, по-специално за уязвимите групи, също ще бъде акцент в новия програмен период. За целта ще бъдат разработени мерки за осигуряване на достъп до качествени здравни, образователни и социални услуги.  

Хората с увреждания ще бъдат включени в мерки през програмен период 2021-2027, които са насочени към активното им участие в пазара на труда. Планирано е създаването на повече работни места, включително в социалната икономика, както и приемането на нова стратегия за малките и средни предприятия.  И през следващия програмен период ще бъде приложен интегриран подход при предоставянето на социални услуги. Освен подпомагане процеса на създаване на нови социални услуги за деца и възрастни, ще бъде подкрепено и създаването на услуги за хора, пострадали от домашно насилие и жертви на трафик.  

Мерките по Оперативна програма „Храни и допълнително материално стимулиране“ задължително ще бъдат обвързани с мерките на ОПРЧР с цел подобряване възможностите за достъп до пазара на труда и социални включване на уязвимите групи. Обхватът на проекта „Топъл обяд“ вероятно ще бъде разширен като териториален обхват. По проекта се предоставя „Топъл обяд“ на нуждаещи се хора в 211 общини в страната.

От днес в половин България е обявена грипна епидемия. Специални мерки важат вече и за областите Пловдив, Сливен, Силистра и Видин. Така в 14 от общо 28 области в страната се ограничават плановите операции и свижданията в болниците, съобщават от Нова ТВ.

Преустановяват се женските и детските консултации. Мерките важат и за общо около 30 общини. Без все още да има обявена епидемия, в област Враца децата излизат в грипна ваканция от днес. На границата между първия и втория срок затворени остават близо 1300 училища.

Работна среща между служители на Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от „ВиК“ АД – Ловеч и представители на общините, членуващи в нея проведе областният управител Ваня Събчева в качеството си на председател на АВиК.

Преди обсъждане по същество на заложените в дневния ред теми, бяха припомнени някои основни неща за Асоциацията по ВиК – тя е юридическо лице със седалище и адрес в Областната администрация, не е търговско дружество, не формира и не разпределя печалба, учредена е на 31май 2010 г., АВиК – това са Областен управител като представител на държавата и кметовете на общините Априлци, Летница, Ловеч, Луковит, Тетевен, Угърчин и Ябланица, АВиК НЯМА  инвестиционна програма, такава има към Регионалния генерален план /РГП/ към бизнес плана на ВиК Оператора, АВиК не може да бъде бенефициент и според действащото законодателство инвестиции във ВиК системите и съоръженията в обособената територия може да се извършват само от ВиК оператора или от членовете на Асоциацията, чиято собственост са, в зависимост от уговореното в договора с ВиК оператора.

Работната среща обсъди предстоящо предаване на Публични активи във връзка с  отчитане на инвестициите, извършени от Оператора, стартиране на процедура по предаване на  Публични активи  на Оператора за поддръжка и експлоатация, финансирани със средства на собственика, които имат разрешение за ползване и са въведени в експлоатация, както и инвентаризация на Публични активи във връзка с изваждането им от експлоатация /бракуване/.

На общините бе представена информация за финансиране на проекти от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) във връзка с изискванията на Директива 91/271/ЕИО за пречистване на отпадъчни води.

Допустими са проекти в агломерациите между 2000 и 10 000 е.ж. и над 10 000 е.ж., за които не е предвидено финансиране за изграждане на ВиК инфраструктура чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ).

Общо предвижданите средства за изграждане и доизграждане на канализационни системи  в Луковит, Тетевен, Ябланица, Летница, Угърчин, Априлци и Галата са над 54 млн. евро, а за изграждане на пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ) в Угърчин, Тетевен, Летница, Галата и Априлци – близо 13 млн. евро.

След коментиране на поставени въпроси от представители на общините, председателят на АВиК Ваня Събчева подчерта: „В резултат на засушаването има населени места с проблеми с водоподаването, места, на които мрежата е стара и силно амортизирана и се нуждае от подмяна, има чести аварии. Всяка една община може освен със собствени средства да работи за подобряване на ВиК-инфраструктурата си, да кандидатства и със свой проект за финансиране от държавния бюджет, Европейските програми за финансиране във ВиК сектора не могат да бъдат използвани от АВиК – Ловеч, поради това, че тя не е консолидирана – на територията има два ВиК оператора“.

Добре е да стане ясно, подчерта още Ваня Събчева, че ние всички сме Асоциацията по ВиК, а аз като председател съм представител на държавата и за всяко едно решение получавам пълномощни от две министерства, а и АВиК не може да финансира никакви проекти, защото няма такъв бюджет. Областна администрация може да си финансира публичната държавна мрежа, както сме го и правили – и за ХТС „Долно езеро“, където обезпечихме водоподаването за над 28 000 души население, и с „Видрите“, където процедурата по обществената поръчка е на финала. Това могат да правят и общините, за да решават поетапно проблемите си с ВиК-инфраструктурата.

СВОБОДНИ РАБОТНИ МЕСТА

              Актуални към 27.01.2020 г.       

На 24 януари около 16.30ч. служители на РУ Тетевен са спрели за проверка лек автомобил управляван от 23-годишен и пътници на 31, 47 и 14 години. В хода на проверката, в дрехите на 31-годишния мъж полицаите са открили 6 / топчета от станиол със съдържаща се в тях суха зелена тревиста маса и с общо тегло около 7.12 гр., която при направения полеви тест реагира на нв кетамин. При проверка на превозното средство на задна лява седалка се открити две цигари със суха зелена тревиста маса, с общо тегло около 2 гр. При направения полеви тест веществото е реагирало на канабис.

Мъжът е задържан , а по случая е образувано досъдебно производство.

За четирите години (01.01.2016 г. – 31.12.2019 г.) от функционирането на проекта „Приеми ме 2015“ през социалната услуга „приемна грижа“ са преминали над 5200 деца. Това сочат данните от обобщения годишен преглед по наблюдаваните показатели и мониторинга на 4-годишния период, извършен от Националния екип за организация и управление на проекта.

Социалната услуга по проект „Приеми ме 2015“ стартира на 01.01.2016 г. за 1 489 деца в 82 общини – партньори на Агенцията за социално подпомагане (АСП). Към края на м.г. настанените по проекта деца са 1910 в 148 общини партньори, като децата с увреждания са 168. Най-много деца с увреждане са настанявани през 2016 г. (53), през 2017 г. те са 28, през 2018 г. – 17, през 2019 г. – 29. В 9 от общини

те партньори няма действащи договори с приемни семейства.

Обобщените данни по години за прекратените настанявания в приемни семейства показват следното: 1 140 са прекратяванията в 2016 г., 1 200 през 2017 г., през 2018 г. са 1 152 и през 2019 г. – 1 137. Основната причина за прекратяване на настаняването и в четирите изследвани години са осиновяванията: 470 през 2016, 588 през 2017, 586 през 2018 и 593 през 2019 г. Общо за периода от приемните си родители са осиновени 77 деца.

При натрупване на данните за 12-те месеца на 2019 г. по показателя „брой деца, пребивавали в приемни семейства“ с най-много деца средномесечно са областите Плевен (140), Монтана (138), Велико Търново (134), Варна и Шумен (по 131).

Утвърдените приемни семейства с местоживеене и с доставчик на услугата община към края на м.г. са 2 044 (2 043 професионални и 1 доброволно). Към 31.12.2015 г. утвърдените приемни семейства към доставчик община бяха 1 526. Към 31.12.2019 г. общо 1 534 са приемните семейства, в които има настанени деца. В годишен порядък за 2019 г. с най-много незаети приемни семейства и над 30% средномесечни стойности на незаетост са 5 области: Благоевград (36,93%), Кърджали (44,38%), Русе (36,43%), Търговище (42,86%) и Ямбол (33,06%).

Най-голям процент от незаетите приемни семейства са заявилите желание да се грижат за дете с различен профил от наличния. Социалните работници от областните екипи по приемна грижа и отделите „Закрила на детето“ извършват периодичен преглед на незаетите приемни семейства, като с тях се обсъждат причините за невъзможността да бъде настанено дете, евентуални промени на профила, целесъобразността от заличаване. При наличие на обективни обстоятелства, обуславящи трайна незаетост, пред комисиите по приемна грижа се представят предложения за заличаване. За 4-те години от функционирането на проекта „Приеми ме 2015“ са заличени общо 750 приемни семейства.