Във връзка със създадената кампания за набиране на средства за ремонт на покривната конструкция на заслон „Опасния зъб“, от Община Тетевен уведомяват жителите на община Тетевен, че в Програмата за развитие на туризма на Община Тетевен за 2024 г. са заложени средства за ремонт именно на покрива на заслона.

В съобщението се казва още, че ремонтът е предвиден да се осъществи през пролетта, когато метеорологичните условия ще бъдат подходящи, като на този етап не се налага да бъдат събирани допълнителни средства, набирани чрез кампании или други инициативи.

На 4 март в с.Гложене екип на РУ Тетевен е спрял за проверка лек автомобил, с водач 34-годишен мъж и пътничка на 21 години. При последвала проверка в превозното средство под една от седалките е открит полиетиленов плик, съдържащ суха зелена тревиста маса с бруто общо тегло 120 грама.

При полеви наркотест веществото е реагирало на канабис. Двамата са задържани, а по случая в РУ Тетевен е образувано досъдебно производство и работата продължава.

На 3-ти март българският народ отбелязва своя национален празник. Тази година се навършват 146 години от подписването на Санстефанския мирен договор, с който се слага край на петвековното турско робство, а България възкръсва отново на картата на Европа.

Празничният ден в град Тетевен започна с рецитал на учениците от НЧ „Хаджи Генчо“ – гр. Тетевен и панихида в двора на църквата „Св. Всях Светих“. След службата, пред паметника на загиналите руски войни за свободата на Тетевен, бяха поднесени цветя, в знак на признателност към героизма и саможертвата на сражавалите се, от името на: Община Тетевен, ОбС – Тетевен, детски градини и училища, образователни центрове, културни и държавни институции, организации и асоциации, граждани, политически партии и др.

Програмата продължи с шествие от църквата до пл. „Сава Младенов“, където тържествено бе издигнато знамето на Република България от кмета на Община Тетевен – д-р Мадлена Бояджиева.

3-ти март е една от най-значимите дата в нашата история. Дата, която слага края на петвековното турско робство, дата, побираща в себе си саможертвата на българския народ и надеждите на българина за свобода, вяра и едно по-добро бъдеще, каза д-р Бояджиева в своето слово към присъстващите.

Нека в този ден да сведем чела, да се поклоним пред мъчениците на свободата. Нека си спомним за вярата и борбата, за книжовниците и будителите, съхранили духовното ни богатство и запалили огъня на националното пробуждане и възраждане. И не на последно място, нека бъдем горди, че сме потомци на славен и борбен народ, изпълнен с върховна саможертва, с храбър и непреклонен дух, каза още д-р Бояджиева.

Празничният ден продължи с националната инициативата на „Сдружение Азбукари“ – „Пробуждане с хора“, организирано на местна почва от НЧ „Съгласие 1869“ – гр. Тетевен и завърши с концерт на народната певица Румяна Попова.

На програмата по случай 3-ти март присъстваха зам.-кметовете на Община Тетевен – Борис Врабевски и Тони Стоев, председателят на ОбС – Тетевен – Мария Стойчева, общински съветници, ученици и учители, граждани и гости на града.

Днес се състоя концерт на уникалните таланти от Акустичната рок формация към НЧ „Съгласие 1869“ – гр. Тетевен, по случай Националния празник 3-ти март. Младите китаристи създадоха магична атмосфера и приятни емоции, които завладяха присъстващите в салона на читалището.

Талантливите китаристи и техният ръководител – Павлин Павлов, бяха поздравени от кмета на Община Тетевен – д-р Мадлена Бояджиева и председателя на ОбС-Тетевен – Мария Стойчева.

Днес всички ние се насладихме на невероятните музикални умения на младите ни китаристи. Видно е, че любовта към музиката се крие в сърцата на всички тях, а днешният концерт бе ярка демонстрация на наученото, на старанието и упоритостта на нашите млади съграждани, каза д-р Бояджиева.

Искам да изкажа и своите благодарности към неуморната енергия, която г-н Павлов – техният преподавате, влага, за да ги обучава и развива, насърчавайки професионалното им развитие. Бъдете все така всеотдаен и мотивиран, за да дарявате щастие и надежда в очите на талантливите деца на Тетевен, отбеляза д-р Бояджиева.

Тя отправи пожелания за здраве, творчески устрем, всеотдайност и много бъдещи успехи.

На 1-ви март в салон на НЧ „Съгласие 1869 г.“ – гр. Тетевен бе изнесен празничен концерт по случай Деня на самодееца и любителското художествено творчество. В него взеха участие самодейните състави от НЧ „Съгласие 1869 г.“ – гр. Тетевен, НЧ „Изгрев 1946“ – с. Градежница, НЧ „Ариф Дженин 1961“ – с. Глогово, НЧ „Христо Смирненски 1925“ – с. Черни Вит.

Кметът на Община Тетевен – д-р Мадлена Бояджиева връчи поздравителни адреси и цветя по случай празника.

Вие, самодейците, с пословичните за българина трудолюбие и креативност  развивате културно-просветна дейност, нямаща аналог в света. Вие сте необикновено явление в съвременния забързан и дигитализиран свят. Вие – със своето изкуство, ни връщате към корена, към реалността и българщината, каза д-р Бояджиева. 

Честит празник на всички Вас, които с творчеството си озарявате празниците ни и светлите дати от събитийния календар в община Тетевен! Приемете моите най – сърдечни благопожелания за здраве, благоденствие, вдъхновение, всеотдайност и творческо дълголетие, завърши кметът.

На събитието присъства и председателят на ОбС-Тетевен – Мария Стойчева, която също поздрави самодейците и им връчи подаръци.

На 1-ви март д-р Мадлена Бояджиева – кмет на Община Тетевен, бе специален гост в НУ „Хаджи Генчо“ – гр. Тетевен, където се състоя празнична програма, организирана от училището и НЧ „Съгласие 1869 г.“ – гр. Тетевен.

Децата рецитираха стихотворения и пяха песнички, а Баба Марта също беше дошла да ги навести. Тя им разказа интересни факти около празника и традициите, свързани с него и раздаде на мартеници на всички малчугани.

Сред присъстващите на празника бяха г-жа Мария Стойчева – председател на ОбС-Тетевен и  г-жа Ирена Филипова – директор на НУ ,,Хаджи Генчо“.

Днес – 1-ви март, се навършват 223 г. от опожаряването на Тетевен от кърджалиите. Това е най-черната дата в историята на града – близо 5 000 души са избити и изклани, а след погрома оцеляват няколко стари къщи и манастира „Свети Илия“.

В памет на загиналите тетевенци бяха поднесени цветя пред паметния знак „1801г.“ от кмета на Община Тетевен д-р Мадлена Бояджиева и председателя на ОбС-Тетевен – Мария Стойчева.

1 март 1801 г. – ОПОЖАРЯВАНЕТО НА ТЕТЕВЕН ОТ КЪРДЖАЛИИТЕ

ХVІІ и ХVІІІ в. са период на разцвет на Тетевен – в икономическо и културно отношение. Хората от съседните селища започват да го наричат „Алтън Тетевен, алтън кьой” (Златен Тетевен, златно селище).

Този „златен” Тетевен привлича погледа на кърджалиите и на 1 март 1801 г. градът е опожарен почти до основи. Близо 5 000 души са избити и изклани, останалите забягват в различни краища на България и извън нея.

Привлечени от богатствата на Тетевен, кърджалиите правят няколко опита да влязат в града откъм с. Гложене. Преди това изпращат известие за откуп до местните първенците, което те отхвърлят. В замяна на това тетевенци правят укрепления и поставят стражи на местата, откъдето предполагат, че могат да влязат разбойниците. Озлобени от отказа, кърджалиите се връщат в Гложене, и през Градежница и Бабинци атакуват Тетевен.

Според спомените на дядо Ничо Удренов Табака, свидетел на събитията, и според народните песни от този период, жестокостта на кърджалиите била предизвикана и от факта, че смели тетевенци (Дели Пало, Дишо Гложков, Димо Гагов и др.) организират чети и успяват до освободят пленените при първите набези моми и невести.

1 март 1801 г. – най-черният ден в историята на Тетевен. За него четем в летописите на поп Грозю и поп Велчо. Нахлуването на кърджалийската орда става с обичайната за случая тържественост: биене на барабани и свирене на музика. Обзетото от ужас население прибира по-ценните си вещи и покъщнина и хуква към околните и непристъпни върхове, за да търси спасение, а по-смелите грабват оръжие, за да продължат борбата. Част от жителите, милеещи за домовете си, остава в града, надявайки се на милостта на нападателите, но веднага след влизането си в града, кърджалиите започват своята вакханалия. Докато една част от тях грабят, друга тръгва да преследва избягалите. Според преданията част от местното население бяга през Козница до Платуница, друга към Джедвар, а трета търси защита на непристъпния Трескавец. Кърджалиите обсаждат върха и чакат да настъпи глад и обсадените да се предадат. Една хитрост ги спасява: събират по малко от хранителните припаси на всяко семейство и нахранват до насита едно теле, след това го хвърлят от скалата. Храната, която се показва от търбуха на животното, заблуждава кърджалиите, („че ако те хранят и добитъка си с жито и царевица, сигурно имат храна в изобилие за себе си”) и те напускат обсадата.

Три седмици кърджалиите колят и грабят в Тетевен. И след всичко това пристъпват към унищожението на Тетевен с огън. Градът е запален от няколко места и вероятно е изгорял бързо, като се има предвид, че къщите му са били предимно дървени и застроени близо една до друга. Изгаря и църковният храм. Като по чудо оцеляват манастирът „Св. Илия”, Йорговата къща и няколко къщи в махала „Манастирски дол“, които, според преданията, са спасени от българин-кърджалия от тази махала (Караджи Асан – Сокол, възпят в едноименната поемата и на чието име е наречена местността Соколов зъб).

Разорен и опустошен, Тетевен дълго време се съвзема. Още повече, че голяма част от останалите живи тетевенци напускат града. Някои заминават и се установяват в „мирната земя Влашка”, предимно в градовете Слатина, Крайова, Питещи, Александрия и Турну Мъгурели. Според Мильо П. Табаков в Крайова и Слатина е имало улици, наречени „Тетевянолуй” (Тетевенска). Друга част от жителите та Тетевен се преселват в Южна Русия – с. Терновка, Херсонска губерния. Много тетевенци остават и в селата по пътя за Румъния – Кула, Зайчар и Велики извор.

Възстановяването на града, особено през първите две – три десетилетия, върви сравнително бавно. Едва в едно писание от 1835 г. четем: „Тетевен, велико село без турци, посред тече Вита река…”, т.е. Тетевен вече заема подобаващото му се място. През 1846 г. завършва и строителството на църквата „Св. Всях Светих”, на мястото на опожарения стар храм. Изграждането се извършва с доброволен труд и дарени средства от тетевенци, в т.ч. и от тези, които живеят извън града. Веднага след построяването на църковния храм започва и строежът на мъжкото класно училище в двора на църквата.

Постепенно се възраждат занаятите, откриват се първите частни училища, оживява се търговията и Тетевен тръгва напред.

Днес -1-ви март, когато честваме един от най-тачените празници, Баба Марта и деца от НУ „Хаджи Генчо“ – гр. Тетевен посетиха Общинската администрация, за да поздравят кмета – д-р Мадлена Бояджиева и служителите по случай празника.

Помощниците на Баба Марта зарадваха всички като им закичиха мартеници, които са изработени в работилничката на НЧ „Съгласие 1869“ – гр. Тетевен.

Децата от ДГ „Васил Левски“ – гр. Тетевен, също вързаха мартеници на всички в администрацията и подариха цветя на д-р Бояджиева, а тя им раздаде мартенички и лакомства и им пожела да са здрави, весели и засмени.

Д-р Бояджиева бе поздравена и от доброволците от БМЧК – Тетевен, които също  обиколиха администрацията и раздадоха мартеници.  

На 3 март за честванията на връх Шипка транзитният трафик ще се пренасочва към Прохода на Републиката

В дните с интензивен трафик около Националния празник – 3 март, временно движението на тежкотоварни автомобили над 12 тона ще бъде променено в участъци от АМ „Хемус“ в Софийска област. Преминаването на камиони по магистралата в посока Варна ще бъде пренасочено по алтернативен маршрут в пиковите часове в петък и събота, а в посока София ограничението ще е в понеделник – 4 март. Припомняме, че подобна организация на движението в края на работната седмица има от ноември миналата година, когато започнаха ремонтно-възстановителните работи в тунелите „Топли дол“ и „Правешки хановe“.​

В петък /1 март/ – от 12 ч. до 20 ч., и в събота /2 март/ – от 8 ч. до 16 ч., ще се ограничи преминаването на тежкотоварните камиони над 12 т в посока Варна по участък от АМ „Хемус“ между 30-и до 47-и км. Той ще се пренасочва по обходен маршрут при 30-ти км на АМ „Хемус“ по пътна връзка „Витинска река“, ще продължава по път I-1 София – Ботевград и път II-17 до пътен възел „Ботевград“ при 47-ми км на АМ „Хемус“. При необходимост, в зависимост от метеорологичните условия и интензивността на трафика, движението на МПС над 12 т ще се пренасочва и от пътен възел „Правец“ /при 52-ри км/ по път I-3 Ботевград – Ябланица и ще се връща отново на магистралата при пътен възел „Осиковска Лакавица“ /при 60-ти км/.

В зависимост от интензивността на движение по АМ „Хемус“ и за да не се образуват задръствания от автомобили, по преценка на контролните органи, е възможно в определени интервали от време движението на всички видове превозни средства за Варна да се пренасочи временно по първокласния път София – Ботевград до изтегляне на колоната от автомобили по автомагистралата.

В понеделник /4 март/, от 14 ч. до 20 ч. ще бъде ограничено движението на тежкотоварните автомобили над 12 т в посока София от 60-ти до 52-ри км на АМ „Хемус“. Тежкотоварният трафик ще се пренасочва по обходен маршрут от пътен възел „Осиковска Лакавица“ /при 60-ти км/ по път I-3 Ботевград – Ябланица и ще се връща на магистралата по пътен възел „Правец“ /при 52-ри км/. При необходимост, в зависимост от метеорологичните условия и интензивността на трафика, движението на МПС над 12 т ще се пренасочва и от пътен възел „Ботевград“ /при 47-ми км/ по път II-17 и по път I-1 София – Ботевград до пътна връзка „Витинска река“ /при 30-ти км/ на АМ „Хемус“.

За честването на Националния празник на Република България на връх Шипка от 20 ч. на 2 март /събота/ до 18 ч. на 3 март /неделя/ ще бъде ограничено двупосочното транзитно преминаване на превозни средства през Шипченския проход по път I-5/Е-85/ Габрово – връх Шипка – Казанлък. Както всяка година транзитният трафик ще се насочва по път II-55 през Прохода на Републиката по обходния маршрут: Русе – Велико Търново – Дебелец – Проход на Републиката – Гурково и обратно.

Шофьорите от област Габрово и пътуващите от северозапад могат да ползват маршрута: Габрово – Трявна – Белица – Вонеща вода – Проход на Републиката и обратно.

За област Стара Загора движението ще преминава към Прохода на Републиката по маршрута: път I-6 Калофер – Казанлък – път II-55 – Гурково – Проход на Републиката – Велико Търново и обратно, като пренасочването ще става при пътен възел „Мъглиж“ (пресичането на път I-5 с път I-6).

Ограничението не важи за организирания междуградски автобусен транспорт.

За участниците в честването движението на 3 март ще се организира, както следва:

• От 6 ч. до 12:30 ч. се осигурява еднопосочно движение на автомобилите от град Габрово и град Казанлък към връх Шипка, като паркирането ще се извършва по разпореждане на органите на ОД на МВР-Габрово и МВР-Стара Загора;
• От 12:30 ч. до 18 ч. автомобилите ще преминават еднопосочно от връх Шипка до град Габрово и град Казанлък.

В неделя /3 март/ от 11 ч. до 12:30 ч. ще бъде ограничено движението в участък от път III-866 Смолян – Широка лъка, в границите на с. Широка лъка, за провеждане на традиционния кукерски събор – „Песпонеделник“. Шофьорите на всички моторни превозни средства ще изчакват на място. При необходимост ще се осигурява преминаването на автомобили със специален режим на движение. Участъкът ще се регулира от „Пътна полиция“.

Дивите свине вече се завръщат в планинските части на ловни­те територии на ЛРС-Тетевен, информира специалистът по лова инж. Николай Нейков, предаде НЛРС „Съюз на ловците и риболовците в България“.

Той даде за пример ЛРД Тетевен-I и Гра­дежница, където през предходния сезон не е отстреляно нито една дива свиня, а сега са съответно 10 и 7.

Във с. Васильово през 2022 г. е отстреляно само едно животно, докато сега са 9. Първенци по отстрел са ловците от ЛРД-Черни Вит с 20 диви свине, докато през предходния сезон слуката е едно-единствено.

Общият ак­тив от този вид дивеч е 105 бр. при 83 за сезон 2022 г., обобщи инж. Нейков.

По думите му популацията бележи ръст, а радва­щото е, че няма случаи на АЧС – нито в дружините в състава на ЛРС-Тетевен, нито в съседни ловни райони.

Добри са резултатите и при отстрела на хищници – 421 чакала (при план 521, изпълнение 82%) и 267 лисици. И при двата вида има ръст – съответно с 20 и 46 бр.

Увеличава се популацията и на благородния елен и сърната, което доведе и до увеличаване на плана за ползване, инфор­мира още специалистът по лова в ЛРС-Тетевен.

В последните два сезона планът за елена е изпълнен на 100% – 13 бр. сега, 6 бр. през 2022 г. Планът за сърните за сезон 2023 г. е бил 126, отстреляни са 46, за предходната година – план 149, отстреляни 49.

Доста от сдруженията обаче, са взели решение да не ловуват на сърни, за да дадат възможност на този вид дивеч да увеличи популацията си, обясни инж. Николай Нейков.

Той съобщи и статистиката при пернатите с уточнението, че този вид лов е предимно в полските райони, по-скоро на терито­риите на ЛРД-Ябланица и ЛРД-Гложене.

Отстреляните пъдпъ­дъци са 1694 бр. (при 1203 бр. за 2022 г.), гривяци – 434 бр. (362 бр.), фазани – 174 бр. (113 бр.).

В състава на ЛРС-Тетевен влизат общо 17 дружини, а ловната площ е 63 570 ха. Членовете на сдружението са 987.