На 1-ви март д-р Мадлена Бояджиева – кмет на Община Тетевен, бе специален гост в НУ „Хаджи Генчо“ – гр. Тетевен, където се състоя празнична програма, организирана от училището и НЧ „Съгласие 1869 г.“ – гр. Тетевен.
Децата рецитираха стихотворения и пяха песнички, а Баба Марта също беше дошла да ги навести. Тя им разказа интересни факти около празника и традициите, свързани с него и раздаде на мартеници на всички малчугани.
Сред присъстващите на празника бяха г-жа Мария Стойчева – председател на ОбС-Тетевен и г-жа Ирена Филипова – директор на НУ ,,Хаджи Генчо“.
Днес – 1-ви март, се навършват 223 г. от опожаряването на Тетевен от кърджалиите. Това е най-черната дата в историята на града – близо 5 000 души са избити и изклани, а след погрома оцеляват няколко стари къщи и манастира „Свети Илия“.
В памет на загиналите тетевенци бяха поднесени цветя пред паметния знак „1801г.“ от кмета на Община Тетевен д-р Мадлена Бояджиева и председателя на ОбС-Тетевен – Мария Стойчева.
1 март 1801 г. – ОПОЖАРЯВАНЕТО НА ТЕТЕВЕН ОТ КЪРДЖАЛИИТЕ
ХVІІ и ХVІІІ в. са период на разцвет на Тетевен – в икономическо и културно отношение. Хората от съседните селища започват да го наричат „Алтън Тетевен, алтън кьой” (Златен Тетевен, златно селище).
Този „златен” Тетевен привлича погледа на кърджалиите и на 1 март 1801 г. градът е опожарен почти до основи. Близо 5 000 души са избити и изклани, останалите забягват в различни краища на България и извън нея.
Привлечени от богатствата на Тетевен, кърджалиите правят няколко опита да влязат в града откъм с. Гложене. Преди това изпращат известие за откуп до местните първенците, което те отхвърлят. В замяна на това тетевенци правят укрепления и поставят стражи на местата, откъдето предполагат, че могат да влязат разбойниците. Озлобени от отказа, кърджалиите се връщат в Гложене, и през Градежница и Бабинци атакуват Тетевен.
Според спомените на дядо Ничо Удренов Табака, свидетел на събитията, и според народните песни от този период, жестокостта на кърджалиите била предизвикана и от факта, че смели тетевенци (Дели Пало, Дишо Гложков, Димо Гагов и др.) организират чети и успяват до освободят пленените при първите набези моми и невести.
1 март 1801 г. – най-черният ден в историята на Тетевен. За него четем в летописите на поп Грозю и поп Велчо. Нахлуването на кърджалийската орда става с обичайната за случая тържественост: биене на барабани и свирене на музика. Обзетото от ужас население прибира по-ценните си вещи и покъщнина и хуква към околните и непристъпни върхове, за да търси спасение, а по-смелите грабват оръжие, за да продължат борбата. Част от жителите, милеещи за домовете си, остава в града, надявайки се на милостта на нападателите, но веднага след влизането си в града, кърджалиите започват своята вакханалия. Докато една част от тях грабят, друга тръгва да преследва избягалите. Според преданията част от местното население бяга през Козница до Платуница, друга към Джедвар, а трета търси защита на непристъпния Трескавец. Кърджалиите обсаждат върха и чакат да настъпи глад и обсадените да се предадат. Една хитрост ги спасява: събират по малко от хранителните припаси на всяко семейство и нахранват до насита едно теле, след това го хвърлят от скалата. Храната, която се показва от търбуха на животното, заблуждава кърджалиите, („че ако те хранят и добитъка си с жито и царевица, сигурно имат храна в изобилие за себе си”) и те напускат обсадата.
Три седмици кърджалиите колят и грабят в Тетевен. И след всичко това пристъпват към унищожението на Тетевен с огън. Градът е запален от няколко места и вероятно е изгорял бързо, като се има предвид, че къщите му са били предимно дървени и застроени близо една до друга. Изгаря и църковният храм. Като по чудо оцеляват манастирът „Св. Илия”, Йорговата къща и няколко къщи в махала „Манастирски дол“, които, според преданията, са спасени от българин-кърджалия от тази махала (Караджи Асан – Сокол, възпят в едноименната поемата и на чието име е наречена местността Соколов зъб).
Разорен и опустошен, Тетевен дълго време се съвзема. Още повече, че голяма част от останалите живи тетевенци напускат града. Някои заминават и се установяват в „мирната земя Влашка”, предимно в градовете Слатина, Крайова, Питещи, Александрия и Турну Мъгурели. Според Мильо П. Табаков в Крайова и Слатина е имало улици, наречени „Тетевянолуй” (Тетевенска). Друга част от жителите та Тетевен се преселват в Южна Русия – с. Терновка, Херсонска губерния. Много тетевенци остават и в селата по пътя за Румъния – Кула, Зайчар и Велики извор.
Възстановяването на града, особено през първите две – три десетилетия, върви сравнително бавно. Едва в едно писание от 1835 г. четем: „Тетевен, велико село без турци, посред тече Вита река…”, т.е. Тетевен вече заема подобаващото му се място. През 1846 г. завършва и строителството на църквата „Св. Всях Светих”, на мястото на опожарения стар храм. Изграждането се извършва с доброволен труд и дарени средства от тетевенци, в т.ч. и от тези, които живеят извън града. Веднага след построяването на църковния храм започва и строежът на мъжкото класно училище в двора на църквата.
Постепенно се възраждат занаятите, откриват се първите частни училища, оживява се търговията и Тетевен тръгва напред.
Днес -1-ви март, когато честваме един от най-тачените празници, Баба Марта и деца от НУ „Хаджи Генчо“ – гр. Тетевен посетиха Общинската администрация, за да поздравят кмета – д-р Мадлена Бояджиева и служителите по случай празника.
Помощниците на Баба Марта зарадваха всички като им закичиха мартеници, които са изработени в работилничката на НЧ „Съгласие 1869“ – гр. Тетевен.
Децата от ДГ „Васил Левски“ – гр. Тетевен, също вързаха мартеници на всички в администрацията и подариха цветя на д-р Бояджиева, а тя им раздаде мартенички и лакомства и им пожела да са здрави, весели и засмени.
Д-р Бояджиева бе поздравена и от доброволците от БМЧК – Тетевен, които също обиколиха администрацията и раздадоха мартеници.
На 3 март за честванията на връх Шипка транзитният трафик ще се пренасочва към Прохода на Републиката
В дните с интензивен трафик около Националния празник – 3 март, временно движението на тежкотоварни автомобили над 12 тона ще бъде променено в участъци от АМ „Хемус“ в Софийска област. Преминаването на камиони по магистралата в посока Варна ще бъде пренасочено по алтернативен маршрут в пиковите часове в петък и събота, а в посока София ограничението ще е в понеделник – 4 март. Припомняме, че подобна организация на движението в края на работната седмица има от ноември миналата година, когато започнаха ремонтно-възстановителните работи в тунелите „Топли дол“ и „Правешки хановe“.
В петък /1 март/ – от 12 ч. до 20 ч., и в събота /2 март/ – от 8 ч. до 16 ч., ще се ограничи преминаването на тежкотоварните камиони над 12 т в посока Варна по участък от АМ „Хемус“ между 30-и до 47-и км. Той ще се пренасочва по обходен маршрут при 30-ти км на АМ „Хемус“ по пътна връзка „Витинска река“, ще продължава по път I-1 София – Ботевград и път II-17 до пътен възел „Ботевград“ при 47-ми км на АМ „Хемус“. При необходимост, в зависимост от метеорологичните условия и интензивността на трафика, движението на МПС над 12 т ще се пренасочва и от пътен възел „Правец“ /при 52-ри км/ по път I-3 Ботевград – Ябланица и ще се връща отново на магистралата при пътен възел „Осиковска Лакавица“ /при 60-ти км/.
В зависимост от интензивността на движение по АМ „Хемус“ и за да не се образуват задръствания от автомобили, по преценка на контролните органи, е възможно в определени интервали от време движението на всички видове превозни средства за Варна да се пренасочи временно по първокласния път София – Ботевград до изтегляне на колоната от автомобили по автомагистралата.
В понеделник /4 март/, от 14 ч. до 20 ч. ще бъде ограничено движението на тежкотоварните автомобили над 12 т в посока София от 60-ти до 52-ри км на АМ „Хемус“. Тежкотоварният трафик ще се пренасочва по обходен маршрут от пътен възел „Осиковска Лакавица“ /при 60-ти км/ по път I-3 Ботевград – Ябланица и ще се връща на магистралата по пътен възел „Правец“ /при 52-ри км/. При необходимост, в зависимост от метеорологичните условия и интензивността на трафика, движението на МПС над 12 т ще се пренасочва и от пътен възел „Ботевград“ /при 47-ми км/ по път II-17 и по път I-1 София – Ботевград до пътна връзка „Витинска река“ /при 30-ти км/ на АМ „Хемус“.
За честването на Националния празник на Република България на връх Шипка от 20 ч. на 2 март /събота/ до 18 ч. на 3 март /неделя/ ще бъде ограничено двупосочното транзитно преминаване на превозни средства през Шипченския проход по път I-5/Е-85/ Габрово – връх Шипка – Казанлък. Както всяка година транзитният трафик ще се насочва по път II-55 през Прохода на Републиката по обходния маршрут: Русе – Велико Търново – Дебелец – Проход на Републиката – Гурково и обратно.
Шофьорите от област Габрово и пътуващите от северозапад могат да ползват маршрута: Габрово – Трявна – Белица – Вонеща вода – Проход на Републиката и обратно.
За област Стара Загора движението ще преминава към Прохода на Републиката по маршрута: път I-6 Калофер – Казанлък – път II-55 – Гурково – Проход на Републиката – Велико Търново и обратно, като пренасочването ще става при пътен възел „Мъглиж“ (пресичането на път I-5 с път I-6).
Ограничението не важи за организирания междуградски автобусен транспорт.
За участниците в честването движението на 3 март ще се организира, както следва:
От 6 ч. до 12:30 ч. се осигурява еднопосочно движение на автомобилите от град Габрово и град Казанлък към връх Шипка, като паркирането ще се извършва по разпореждане на органите на ОД на МВР-Габрово и МВР-Стара Загора;
От 12:30 ч. до 18 ч. автомобилите ще преминават еднопосочно от връх Шипка до град Габрово и град Казанлък.
В неделя /3 март/ от 11 ч. до 12:30 ч. ще бъде ограничено движението в участък от път III-866 Смолян – Широка лъка, в границите на с. Широка лъка, за провеждане на традиционния кукерски събор – „Песпонеделник“. Шофьорите на всички моторни превозни средства ще изчакват на място. При необходимост ще се осигурява преминаването на автомобили със специален режим на движение. Участъкът ще се регулира от „Пътна полиция“.
Дивите свине вече се завръщат в планинските части на ловните територии на ЛРС-Тетевен, информира специалистът по лова инж. Николай Нейков, предаде НЛРС „Съюз на ловците и риболовците в България“.
Той даде за пример ЛРД Тетевен-I и Градежница, където през предходния сезон не е отстреляно нито една дива свиня, а сега са съответно 10 и 7.
Във с. Васильово през 2022 г. е отстреляно само едно животно, докато сега са 9. Първенци по отстрел са ловците от ЛРД-Черни Вит с 20 диви свине, докато през предходния сезон слуката е едно-единствено.
Общият актив от този вид дивеч е 105 бр. при 83 за сезон 2022 г., обобщи инж. Нейков.
По думите му популацията бележи ръст, а радващото е, че няма случаи на АЧС – нито в дружините в състава на ЛРС-Тетевен, нито в съседни ловни райони.
Добри са резултатите и при отстрела на хищници – 421 чакала (при план 521, изпълнение 82%) и 267 лисици. И при двата вида има ръст – съответно с 20 и 46 бр.
Увеличава се популацията и на благородния елен и сърната, което доведе и до увеличаване на плана за ползване, информира още специалистът по лова в ЛРС-Тетевен.
В последните два сезона планът за елена е изпълнен на 100% – 13 бр. сега, 6 бр. през 2022 г. Планът за сърните за сезон 2023 г. е бил 126, отстреляни са 46, за предходната година – план 149, отстреляни 49.
Доста от сдруженията обаче, са взели решение да не ловуват на сърни, за да дадат възможност на този вид дивеч да увеличи популацията си, обясни инж. Николай Нейков.
Той съобщи и статистиката при пернатите с уточнението, че този вид лов е предимно в полските райони, по-скоро на териториите на ЛРД-Ябланица и ЛРД-Гложене.
Отстреляните пъдпъдъци са 1694 бр. (при 1203 бр. за 2022 г.), гривяци – 434 бр. (362 бр.), фазани – 174 бр. (113 бр.).
В състава на ЛРС-Тетевен влизат общо 17 дружини, а ловната площ е 63 570 ха. Членовете на сдружението са 987.
Всяка година, в последната сряда на месец февруари, отбелязваме международно популярния „Ден на Розовата фланелка“, посветен на осъзнаването и превенцията на проблема „тормоз в училище“. За първи път България се включва в инициативата през 2012 г.
В израз на съпричастност срещу агресията и тормоза МКБППМН при Община Тетевен съвместно с образователните институции и ЦПЛР организираха различни инициативи, като се присъединиха към милиони други по света – за толерантност в училищните взаимоотношения, за нетърпимост към прояви на тормоз и за съпричастност към неговите жертви.
На вратите на всички класни стаи в училищата, в израз на взаимно солидарност, учениците поставиха посланието „Можем да бъдем ПО-ДОБРИ!“.
Бяха раздадени образователни брошури с призив към младите хора, да говорят и търсят отговори на ситуации на училищен тормоз, в които са въвлечени, на които стават свидетели или преки участници.
Насилието над деца не е изолиран феномен, то е навсякъде – във всяка държава, общество и социална група.
Възможностите за справяне с този феномен са в партньорство между всички участници – училищно ръководство, педагогически и помощен персонал, деца, родители и местната общност.
През вчерашния ден областният управител Виктор Стойчев направи обиколка на строителния обект ЛОТ 2, част от автомагистрала „Хемус“. На територията на Ловешка област се изпълняват към момента ЛОТОВЕ 1, 2 И 3. Лот 2 е най-назад в изпълнението на дейностите заложени в проекта и това предизвика посещението на Областния управител. Той пожела да види на място строителството, темповете , с които се работи, с какви проблеми се сблъскват техническите ръководители и работниците при осъществяване на проекта. На всички тези въпроси той получи отговор при това посещение.
„На въпроса строи ли се автомагистрала “Хемус“ категорично мога да отговоря – да . Строи се , макар и не с темповете, с които всички ние искаме , за да имаме по- скоро участък до Ловеч – Плевен в експлоатация.“ – заяви областният управител.
Според уверенията на изпълнителите календарните срокове от две години, нужни все още , за да се довърши този участък, са реалистичен вариант и те работят в тази посока .
Към момента г-н Виктор Стойчев се увери как се изгражда един от най – дългите виадукти на територията на страната ( с дължина близо километър) , и съответно по трасето на автомагистрала „Хемус”. Участъкът е разделен на два подучастъка. Всеки от тях си има ръководител. Те се срещнаха с областния управител и разговаряха за техническите трудности и предизвикателства, които трасето е представило пред тях. Районът е карстов, което предполага едно по – задълбочено проучване от страна на геолози и по – внимателно разрушаване на скалната маса, поради възможността от наличие на пещери или подземни реки.
На много места са поставени вече укрепващи склоновете елементи , които някъде са във височина от 30 метра, а самите виадукти на места достигат до 36 – 37 метра. Цялото съоръжение е доста сложно , но според техническите експерти ЛОТ 2 е най-трудната и сложна част в сравнение с ЛОТ 1 и ЛОТ 3, затова и напредването е малко по-бавно. Касае се за изграждането на два пътни възела (Каленик и Угърчин), седем селскостопански пътища, пресичащи магистралата (2 бр. под виадукт, 2 бр. чрез надлези и 3 бр. чрез подлези). Извършено е и преместване на действащи надземни и подземни съоръжения и комуникации.
„Оптимист съм, че в скоро бъдеще от Ловеч и Плевен ще можем да ползваме автомагистрала „Хемус“ в посока София“ – обобщи накрая на обиколката областният управител на област Ловеч – Виктор Стойчев.
За първи път кмет на Община Тетевен влиза в ръководството на НСОРБ
Общото събрание на Национално сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ избра състава на Управителния и Контролния съвет за мандат 2023 – 2027 г. Гласуването за листата от номинирани се извършва тайно от всички делегати на форума. Представители в ръководния орган имат общините от всички райони в страната.
Благодаря на всички колеги кметове за доверието. За мен е голяма чест и отговорност и се надявам, че заедно с останалите новоизбрани членове на Управителния съвет ще успеем да гарантира стабилността на организацията, каза д-р Бояджиева.
Тя отбеляза, че в днешно време пред общините стоят множество предизвикателства, което налага усвояването на нови знания и умения, за да бъде отговорено на нуждите и желанията на гражданите.
Вярвам, че през следващите години Сдружението ще продължи да защитава интересите на общините пред органите на централната власт и всички ние следва да продължим тази обща позитивна политика на взаимодействие и сътрудничество, подчерта д-р Бояджиева.
За членове на Управителния съвет са избрани:
Атанас Стоилов – кмет на община Аксаково
Белгин Шукри – кмет на община Исперих
Благомир Коцев – кмет на община Варна
Васил Терзиев – кмет на Столична община
Георги Димитров – кмет на община Карнобат
Даниел Панов – кмет на община Велико Търново
Димитър Бръчков – кмет на община Петрич
Димитър Николов – кмет на община Бургас
Добрин Добрев – кмет на община Разград
Донка Михайлова – кмет на община Троян
Емил Кабаиванов – кмет на община Карлово
Ерол Мюмюн – кмет на община Кърджали
Златко Живков – кмет на община Монтана
Ивайло Симеонов – кмет на община Елин Пелин
Иво Димов – кмет на община Димитровград
Калин Каменов – кмет на община Враца
Константин Костов – кмет на община Николаево
Костадин Димитров – кмет на община Пловдив
Д-р Мадлена Бояджиева – кмет на община Тетевен
Мердин Байрям – кмет на община Върбица
Павел Михайлов – кмет на община Родопи
Радослав Ревански – кмет на община Белица
Станислав Владимиров – кмет на община Перник
За членове на Контролния съвет са избрани:
Васко Стоилков – кмет на община Сливница
Георги Георгиев – кмет на община Дългопол
Неби Бозов – кмет на община Сърница
Проф. Христо Христов – кмет на община Шумен
Стефан Тихолов – председател на Общинския съвет в Ловеч
Още девет Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) получиха нови високопроходими линейки по проект BG16RFOP001-4.001-0001 „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“, изпълняван по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г. Срокът на изпълнение на проекта е до края на месец юли 2024 г.
Специалните автомобили са със задвижване 4х4 и с цялото необходимо оборудване. Те ще бъдат разпределени за нуждите на ЦСМП-Варна, ЦСМП-Бургас, ЦСМП-Видин, ЦСМП-Габрово, ЦСМП-Добрич, ЦСМП-Ловеч, ЦСМП-Плевен, ЦСМП-Пловдив и ЦСМП-Русе.
Припомняме, че първите пет високопроходими линейки бяха доставени в България в края на миналата година и разпределени в ЦСМП-Благоевград за нуждите на ФСМП-Банско, ЦСМП-Пазарджик за нуждите на ФСМП- Велинград, ЦСМП-Смолян за нуждите на ФСМП-Смолян, ЦСМП-София за нуждите на ФСМП-Самоков и ЦСМП-Шумен за нуждите на ФСМП- Върбица. Втората доставка на още 7 високопроходими линейки, бе изпълнена в началото на месеца. Тогава спешните автомобили бяха разпределени в следните ЦСМП: Велико Търново, Кърджали, Кюстендил, София, Монтана, Благоевград за нуждите на ФСМП -Сандански и Смолян за нуждите на ФСМП-Мадан.
За честването на Националния празник на Република България на връх Шипка от 20 ч. на 2 март до 18 ч. на 3 март ще бъде ограничено двупосочното транзитно преминаване на превозни средства през Шипченския проход по път I-5/Е-85/ Габрово – връх Шипка – Казанлък.
Както всяка година транзитният трафик ще се насочва по път II-55 през Прохода на Републиката по маршрута: Русе – Велико Търново – Дебелец – Проход на Републиката – Гурково и обратно.
Шофьорите от област Габрово и пътуващите от северозапад могат да ползват маршрута: Габрово – Трявна – Белица – Вонеща вода – Проход на Републиката и обратно.
За област Стара Загора движението ще преминава към Прохода на Републиката по маршрута: път I-6 Калофер – Казанлък – път II-55 – Гурково – Проход на Републиката – Велико Търново и обратно, като пренасочването ще става при пътен възел „Мъглиж“ (пресичането на път I-5 с път I-6).
Ограничението не важи за организирания междуградски автобусен транспорт.
За участниците в честването движението на 3 март ще се организира, както следва:
От 6 ч. до 12:30 ч. се осигурява еднопосочно движение на автомобилите от град Габрово и град Казанлък към връх Шипка, като паркирането ще се извършва по разпореждане на органите на ОД на МВР-Габрово и МВР-Стара Загора;
От 12:30 ч. до 18 ч. автомобилите ще преминават еднопосочно от връх Шипка до град Габрово и град Казанлък.
