Във връзка със Заповед № РД 01-199/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването и Решение от 3 април 2020 г. на Народното събрание за удължаване на срока на обявеното извънредно положение и Заповед № 242/13.04.2020 г. на кмета на Община Тетевен, се преустановява функционирането на Кооперативен пазар – Тетевен, считано от 16.04.2020 г. до второ нареждане.

Към 31 декември 2019 г. населението на България е 6 951 482 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2018 г. населението на страната намалява с 48 557 души, или с 0.7%, сочат данните на НСИ.

Мъжете са 3 369 646 (48.5%), а жените – 3 581 836 (51.5%), или на 1 000 мъже се падат 1 063 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

Продължава процесът на застаряване на населението

В края на 2019 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 504 088, или 21.6% от населението на страната. В сравнение с 2018 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта.

Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 25.1%, а на мъжете – 17.9%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (29.9%), Габрово (29.1%) и Кюстендил (27.7%). Общо в двадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 17.7%, и Варна – 19.2%.

Общо за ЕС-28 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 20.0%. Най-висок е този дял в Италия (22.8%), следвана от Гърция (22.0%), Португалия и Финландия (по 21.8%). Общо в девет страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20.0%.

Към 31.12.2019 г. децата до 15 години в страната са 1 002 258, или 14.4% от общия брой на населението, като спрямо 2018 г. този дял остава непроменен.

Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен – 18.5%, и Бургас – 15.6% от населението на областта. Общо в седемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян – 11.5%, и Габрово – 11.7%.

Към 31.12.2019 г. общият коефициент на възрастова зависимост2 в България е 56.4%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2018 г. този коефициент е бил 55.5%.

Това съотношение е по-благоприятно в градовете – 52.8%, отколкото в селата – 67.5%. Във всички области на страната този показател е над 50.0% с изключение на София (столица) – 48.1%, като най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин – 72.4%, Габрово – 68.8%, и Ловеч – 68.1%.

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства до 43.9 години в края на 2019 година. Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете, като в градовете средната възраст на населението е 43.0 години, а в селата – 46.5 години.

Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2019 г. е 4 156 хил. души, или 59.8% от населението на страната, като мъжете са 2 180 хил., а жените – 1 976 хиляди. През 2019 г. броят на трудоспособното население намалява с почти 45 хил. души, или с 1.1%, спрямо предходната година. Към края на 2019 г. над трудоспособна възраст са 1 729 хил. души, или 24.9%, а под трудоспособна възраст – 1 067 хил. души, или 15.3% от населението на страната.

Към 31.12.2019 г. в градовете живеят 5 125 407 души, или 73.7%, а в селата – 1 826 075 души, или 26.3% от населението на страната. Към края на 2019 г. населените места в България са 5 257, от които 257 са градове и 5 000 – села. Населените места без население са 171. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали – съответно 63, 58 и 11.

Области

Най-малка по население е област Видин, в която живеят 82 835 души, или 1.2% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) – 1 328 790 души (19.1%). Шест са областите с население над 300 хил. души, като в първите три от тях – София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (35.5%).

Раждаемост

През 2019 г. в страната са регистрирани 61 882 родени деца, като от тях 61 538 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 659 деца, или с 1.06%.

Смъртност

Броят на умрелите лица през 2019 г. е 108 083, а коефициентът на обща смъртност6 – 15.5‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 443, или с 0.4%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.

10 са новите случаи на COVID-19, потвърдени у нас. Това съобщиха от Националния оперативен щаб тази сутрин. За последното денонощие положителен резултат за коронавирусна инфекция са дали 19 проби. Така общият брой на регистрираните случаи на COVID-19 в България става 695. Лицата, които са излекувани и изписани от лечебни заведения, са 81, като 55 от тях са мъже, а 26 – жени. 

Обмисля се след Великден поетапно да бъдат възстановени ваксинацията на децата, женските консултации и  плановите операции. Това стана ясно от брифинга на Националния оперативен щаб.

194 от пациентите с доказан COVID-19 са настанени в болници, 28 от тях са в интензивни структури. 

Една от новите положителни проби е на акушерка работеща в системата на спешната помощ. С нея медицинските служители у нас, при които е потвърден новият коронавирус, стават 37.

Починалите лица с доказан COVID-19 са 35. Вчера /13 април/ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ е починал мъж на 86 г., при който е потвърдена коронавирусна инфекция. Пациентът е страдал от хронична бъбречна недостатъчност,  мозъчно-съдова болест и артериална хипертония. В областната болница в Смолян са починали двама души – мъж на 85 г., който е страдал от ХОББ и диабет, и жена на 73 г. с диабет и онкологично заболяване.

С друго правителствено решение, взето на днешното извънредно заседание на МС, се пренасочват средства от европейските структурни фондове към оперативни програми

Правителството прие решение за одобряване „Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19“. Тя е разработена от  „Българска банка за развитие“ АД и е с бюджет от 200 милиона лева. Програмата ще бъде обезпечена със средствата от увеличението на капитала на „Българска банка за развитие“ АД.

В Програмата се съдържат условията, на които трябва да отговарят физическите лица, за да получат финансиране, както и самият механизъм за кредитирането чрез финансовата подкрепа на „Българска банка за развитие” АД. Това е антикризисна мярка за защита на хората в условията на пандемия и oбявeнoто c рeшeниe нa Нaрoднoтo cъбрaниe oт 13 мaрт 2020 г. извънрeднo пoлoжeние.

Всяко лице, което отговаря на условията, ще има право на един кредит по Програмата до 4 500 лв. За него ще може да кандидатства до 31.12.2020 година. Не се предвижда осигуряване на обезпечения като условие за отпускането на  кредитите. Кредитите ще са със срок до 5 години, с минимум 6 и не повече от 24 месеца гратисен период. Лицата ще имат право на предсрочно погасяване на дълга без да се дължи такса/комисиона за това.

Решението е част от мерките, които Министерският съвет предприема за преодоляване на икономическите последици от разпространението на COVID-19. То цели запазването на заетостта и икономическото благосъстояние на трудещите се в ситуация на рязък спад в икономическата активност, затваряне на предприятия, опасност от масови фалити, междуфирмена и публична задлъжнялост.

Кабинетът прие и друго решение, с което се преразпределя приносът от Европейските структурни и инвестиционни фондове чрез прехвърляне на средства между оперативните програми 2014-2020 г. в подкрепа на мерки, целящи минимизиране на отрицателните последици от епидемичното разпространение на COVID-19. Към оперативните програми за развитие на човешките ресурси и конкурентоспособност се пренасочва ресурс от други програми в размер на над 233 млн. лева. С тези средства ще се финансират схеми за временна заетост и ще се осигури оборотен капитал и ликвидност на малки и средни предприятия като временна мярка в отговор на кризата.

Наред с прехвърлените от други оперативни програми средства, ОП „Развитие на човешките ресурси“, ОП „Иновации и конкурентоспособност“ и ОП „Региони в растеж“ ще насочати свой вътрешен, неразпределен ресурс от недоговорени средства и спестени такива от текущи операции в отговор на кризата.

По този начин се формира финансов пакет от европейски средства от над 870 млн. лева, с който ще бъдат финансирани мерки в сферата на здравеопазването и от социално-икономически характер за подкрепа на непосредствено засегнатите от кризата лица и предприятия.

Проектите на приетите две правителствени решения бяха внесени като допълнителни точки на днешното извънредно заседание на Министерския съвет.

Правителството и социалните партньори обсъдиха проект на Постановление за изменение и допълнение на Постановление № 55 на Министерския съвет от 30.03.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при преустановяване на работа поради извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

Съгласно предложените промени в проекта на постановление, размерът на изплащаните компенсации ще бъде 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. и от дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя за същия месец на всеки работник или служител, за който се изплащат компенсации. В случаите на преустановяване на работа, работодателите, получили компенсации, следва да изплатят пълния размер на трудовото възнаграждение на лицата и дължимите осигурителни вноски за съответния месец. При установено непълно работно време работодателят изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение, определено като за работа при пълно работно време, и дължимите осигурителни вноски за съответния месец. 

Промените ще се прилагат и за работодатели, подали заявления за изплащане на компенсации до влизането в сила на постановлението. 

Социалните партньори, с изключение на АИКБ, подкрепят проекта на постановление. Работодателите и синдикатите имат допълнителни предложения, с които според тях ще се постигне по-голяма яснота и гъвкавост при прилагане на мярката.

В рамките на заседанието бяха направени редица предложения от синдикалните и работодателските организации за социални и икономически мерки, включително за конкретни отрасли, сектори и икономически дейности. Участниците обсъдиха и мерки за излизане от кризата. Дискутираните предложения и мерки в тристранния съвет ще бъдат допълнително прецизирани от социалните партньори и ще бъдат внесени в срок до 16 април в НСТС, с цел включването им от страна на вицепремиера Марияна Николова в дневния ред на следващо заседание на Съвета.

НСТС обсъди проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, с който се предлага обвързване на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд с минималната работна заплата /МРЗ/ – 0,15 % от МРЗ за всеки отработен час или за част от него, но не по-малко от 1 лв. С предложения механизъм се запазва приетото процентно съотношение между МРЗ и минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение от една страна, а от друга се гарантира актуализирането му в съответствие с растежа на МРЗ. 

Увеличаването на размера на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд е свързано с осигуряването на справедливи и достойни условия на труд. Предвижда се постановлението да влезе в сила от 1 януари 2021 г. Предложението е подкрепено от синдикатите. Работодателите не подкрепят обвързването на допълнителното възнаграждение за нощен труд с МРЗ, но подкрепят заложеното увеличение на сумата от 1 лв. за всеки час положен нощен труд. 

На проведеното заседание, Националния съвет за тристранно сътрудничество избра Пламен Димитров, президент на КНСБ, и Кирил Домусчиев, председател на КРИБ, за ротационни заместник-председатели на НСТС, съответно от организациите на работниците и служителите и на работодателите, за срок от една година, считано от днес, 13 април 2020 г.

Постъпилите писмени становища и предложения на социалните партньори са публикувани на електронната страница на НСТС в Портала за консултативни съвети на Министерския съвет / https://saveti.government.bg/web/cc_13/1 /.

Правителството прие постановление, с което се въвежда задължение на търговските обекти, представляващи вериги от магазини, да предлагат българска продукция на местни (регионални) производители в обектите им. Това стана по време на извънредно заседание на Министерския съвет, проведено чрез видеоконферентна връзка.

Местата за продажба следва да са с площ – достатъчна за излагане и продажба на съответните хранителни продукти, както и да са обозначени по подходящ начин, от който да е видно, че предлаганите продукти са регионално производство. На тези места следва да се предлагат мляко и млечни продукти от българско сурово мляко; риба и рибни продукти; прясно месо и яйца; пчелен мед; пресни сезонни плодове и зеленчуци, произведени от регионални производители. Въведено е изискване млечните продукти да бъдат произведени изцяло от българско сурово мляко. Приетите изменения не изискват промяна на досегашния ред на доставки в обектите, единствената цел е да бъде дадена възможност за предлагане на местна (регионална) продукция.

Регионални производители са производители или групи/организации на производители с място на осъществяване на дейността на територията на административната област, в която се намира съответният търговски обект или на територията на съседна, граничеща с нея административна област. За административни области София-град и София-област за съседни се считат областите, граничещи със София – област, както и област Пловдив. Производителите трябва да са регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители или да притежават обект, регистриран съгласно Закона за храните.

Приетото Постановление има за цел да подкрепи малките и местни български производители и да запази поминъка им. Местната българска продукция е по-свежа, по-прясна и по-позната, тя е част от местния бит и култура. Потребителите трябва да имат право на достъп до местното производство, а техен е изборът какво ще предпочетат.

Приетата мярка се отнася за търговските обекти, представляващи вериги от магазини за самообслужване, за продажба на дребно на храни и нехранителни стоки, които имат обекти в повече от три административни области на територията на страната.

Над 420 000 деца и ученици ще получат полагащите им се продукти по схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ в домовете си. Това стана ясно след разговор между министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева и изпълнителния директор  на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев, по повод изказването на премиера Бойко Борисов да се намери начин производителите да бъдат подпомогнати при реализацията на продукцията им.

От въвеждане на извънредното положение в страната, (13 март 2020 г.), до момента, количествата по двете схеми, които не са усвоени от децата, ще им бъдат предоставяни поетапно до домовете. От следващата седмица продуктите ще бъдат доставяни в училищата, след което представители на Социалния патронаж към Министерство на труда и социалната политика (МТСП) ще ги предоставят на семействата, чиито деца получават продукти по схемите. Предоставени за консумация ще бъдат плодове и млечни продукти с по-висока трайност (сирене и кашкавал).

По схемата „Училищно мляко“ са одобрени 3 216 училища и детски градини, включващи 420 187 деца и ученици. По схемата „Училищен плод“ са одобрени 3 218 учебни заведения, в които са обхванати 417 455 деца и ученици.

Приетата мярка ще важи за целия период на въведеното извънредно положение, като след това доставките ще се извършват за изминалата седмица.Количествата продукти, полагащи се на деца и ученици след 13 април, ще бъдат предоставяни на седмична база.

За времето от 19.00ч. на 10 април до 05.00ч. на 11 април на територията обслужвана от РУ Луковит е проведена полицейска операция, в хода на която са обходени 12 населни места,  проверени са 49 лица и 32 МПС, установени са 12 административни нарушения, съставени са 3 акта и 9 глоби с фиш по ЗДВП.                                         

На 12 април около 10.00ч. в с. Голяма Желязна е настъпил пътен инцидент между товарен и лек автомобил. При извършена проба на водачите с техническо устройство Дръг чек, пробата на 38-годишния водач на товарния автомобил е дала положителен резултат за наличие на наркотични вещества – метамфетамин.  Мъжът е дал и кръвна проба за химически анализ във ФСМП-Троян. По случая е образувано досъдебно производство, а лицето е задържано за срок от 24 часа.

В  РУ Троян е образувано досъдебно производство и за срок от 24 часа е задържан 20-годишен мъж от града, след като в обитавано от него  жилище в Троян полицаите са открили 86 грама суха, зелено-кафяна тревиста маса, със специфичен мирис. Работата по случая продължава.

На 12 април в РУ Ловеч за срок от 24 часа е задържан 27-годишен мъж от Троян, който при извършване на полицейска проверка е изхвърлил опаковка, в която е установено бяло, прахообразно вещество, с общо тегло 0.9 гр.  При полеви тест веществото е реагирало  на кетамин. По случая е  образувано  досъдебно производство.

1273 лица са се регистрирали в Бюрата по труда в област Ловеч в периода на извънредното положение – от 13 март до 7 април. 43 са случаите на завърнали се от чужбина граждани, които са регистрирани с право на парично обезщетение, което ще получават в България.

Най-голям е броят на регистрираните от община Ловеч – 446 лица и 16 завърнали се от други държави. В община Троян регистрираните в периода са 361 човека и 4 души завърнали се в България след работа с друга държава. В общините Тетевен и Луковит новорегистрираните са съответно 203 и 109 човека, като хората, които досега са работили извън страната са съответно 1 и 2-ма души. В община Априлци са регистрирани 23 лица като безработни след съкращения, по 40 човека са регистрирани в общините Летница и Угърчин, а в община Ябланица те са 51 човека, като само един е завърналият се наскоро в страната.

Данните са предоставени по Регионалната служба по заетостта по искане на Областен управител.