С неприсъствени заседания продължава работата си Областният кризисен щаб по здравеопазване в Ловеч. Той се председателства от областния управител Ваня Събчева и в началото на епидемията е провел общо 5 заседания – три присъствени и две неприсъствени, подготвя се трето, като така именно ще продължи и занапред.

Трябва да се научим да комуникираме без да присъстваме в зала, като не се намалява възможността всеки да изрази мнението си и да постави въпросите си, коментира Събчева. Тя уточни, че протоколите от заседанията се публикуват в сайта на Областна администрация, а тя се чува ежедневно по телефона с членове на щаба за уточняване на дневния ред и коментираните въпроси, за да се изготви удовлетворяващото всички, но и преди всичко най-доброто за жителите на областта решение.

След изготвянето на протокола, той се изпраща към пресцентъра, откъде се изготвя информационен материал за медиите и социалните мрежи.

Последното заседание бе изнесена актуална информация за наблюдаваните лица в област Ловеч и резултатите от проверките на РЗИ по сигнали, предоставени от ОД на МВР и общини. Утвърдена бе форма за подаване на сигнал за неспазване на карантина от страна на кметовете и кметските наместници. Бе представена информация във връзка с процедурата за преструктурирането на отделения в болничните заведения за лечение на COVID-19.

Материалите по точките от дневният ред са изпратени с изходящо писмо до членовете на Областния кризисен щаб по здравеопазване за коментари и становища, като в рамките на указания срок не са постъпили коментари, допълнения и забележки, поради което се счита, че материалите се одобряват и приемат.

Така ще продължи работата и занапред.

Областният щаб призовава да се спазват указанията на отговорните институции за овладяване разпространението на COVID 19, хората да останат по домовете си, а ако ходят на работа, да използват защитни маски и добра лична хигиена. Препоръчително е маски да се носят и в закрити или открити обществени места, както и в транспортните средства за превоз на пътници. Най-сигурният начин за ограничаване разпространението на коронавирус си остава спазването на дистанцията от 2 метра.

Тази сутрин в интензивното отделение на болницата в Кюстендил е починал 57-годишен мъж, при който по-рано е доказан COVID-19. По информация на лечебното заведение мъжът и съпругата му наскоро са се завърнали от Германия. Той е страдал от лекостепенна хипертония, а в лечебното заведение е диагностициран и с двустранна пневмония. В кюстендилската болница с двустранна пневмония и доказан COVID-19 е хоспитализирана и съпругата, която в момента е в стабилно състояние.

422 са потвърдените случаи на COVID-19 у нас по данни на Националния оперативен щаб. Броят на починалите е девет. Оздравели и изписани след болнично лечение са 20.

Новите лабораторно доказани случаи са 10, като 8 от тях са в София, а 2 в Благоевград. Лабораториите работят и в момента, като продължават да изследват взети днес проби.

207 са лицата с потвърден COVID-19, които са настанени под лекарско наблюдение в болнични условия, като 18 от тях са в интензивни структури.

По отношение на общата картина – към 1 април: 241 от регистрираните у нас случаи на COVID-19 са на мъже и 181 на жени.

Регистрираните случаи по административни области са както следва: Благоевград – 13; Бургас – 20; Варна – 20; Велико Търново – 2; Габрово – 2; Добрич – 8; Кърджали – 7; Кюстендил – 6; Ловеч – 1; Монтана – 17; Пазарджик – 7; Перник – 6; Плевен – 9; Пловдив – 26; Русе – 1; Силистра – 2; Сливен – 5; Смолян – 7; София – 254; Стара Загора – 3; Хасково – 2; Шумен – 4.

Непроменен остава общият брой на потвърдените случаи на COVID-19 при лица-медицински служители – 20 души.

Министерският съвет реши да предложи на Народното събрание удължаване срока на обявеното извънредно положение. Предложението е срокът на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., да бъде удължен до 13 май 2020 г.

България се бори с всички възможни усилия за ограничаване на разпространението на заразата с COVID-19, като измеренията на кризата все още не могат да бъдат оценени и прогнозирани. Натискът върху здравната система може да бъде намален единствено чрез удължаване на сроковете и мерките за социална изолация  и за  борба с пандемията за да бъде ефективно овладяна. Тези действия се потвърждават и от данните и препоръките на Националния оперативен щаб, създаден със заповед на министър-председателя.

Броят на случаите на COVID-19 в страните от Европейския съюз/Европейското икономическо пространство и Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия през последните дни рязко нарасна и надхвърли почти петкратно нивото на епидемично разпространение в Китай и трикратно заболелите в САЩ. Това определя Европа като най-засегнат от новия коронавирус континент. На база данните на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, рискът от повсеместно разпространение на COVID-19 за последната седмица се определя като умерен за общността и много висок за рисковите групи от населението – лицата над 60 г. и лицата с хронични заболявания.

Рискът би се запазил като умерен през следващите седмици, единствено ако се прилагат строги и ефективни противоепидемични мерки в отделните държави-членки на ЕС. Експертното заключение показва, че през следващите няколко седмици здравните системи на държавите-членки ще достигнат максимално натоварване на наличния си капацитет. По тази причина Министерският съвет предлага на Народното събрание удължаване на извънредното положение в страната.

Проектът на правителственото решение, с което се предлага удължаване на срока на извънредното положение, беше внесен от министъра на здравеопазването като допълнителна точка на днешното заседание на Министерския съвет.

Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев изпрати писмо до кметовете на общини, Регионалните здравни инспекции в страната и МВР, в което ПРЕПОРЪЧВА носенето на защитни маски.

Във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID 19 на територията на страната и нарастващия брой заболели, както и наличието на безсимптонно протичане на заболяването ПРЕПОРЪЧВАМ на всички лица, когато се намират в закрити и открити обществени места, включително и в транспортни средства за обществен превоз, да се поставят защитни маски за лице, се казва в писмото.

Пълният текст на писмото може да видите ТУК.

Стартира кампания за набиране на средства, предназначени за ,,МБАЛ Тетевен д-р А. Пешев“. Средствата са необходими за закупуване на предпазни облекла, дезинфектанти, консумативи, медикаменти и апаратура във връзка с усложнената епидемична обстановка от COVID-19.

Граждани и фирми, които имат готовност и желание за парични дарения, могат да ги преведат по сметката на ,,МБАЛ Тетевен д-р А. Пешев“:

Банка: Инвестбанк – клон Ловеч

IBAN: BG66IORT80461000065200

BIC код на банката: IORTBGSF

Първи в кампанията се включиха Кметът на Община Тетевен д-р Мадлена Бояджиева и зам.-кметовете Борис Врабевски и Тони Стоев. В доброто дело се включиха и общинските съветници от ПП ГЕРБ Асен Асенов, Атанас Орлинов, Драгомир Димитров, инж. Емил Максимов, Иван Цветанов, д-р Иван Цачев, Мария Стойчева, Свилен Русинов и Цветелина Врабевска. Общата дарена сума е в размер на 3 600 лв.

Общинските съветници от ПП ГЕРБ дариха 3 600 лв. на болницата в Тетевен

Общинският съветник Атанас Орлинов отделно дари на Община Тетевен сумата от 1 000 лв., а общинският съветник Данчо Маринов дари сумата от 300 лв. и 200 бр. маски за многократна употреба. Даренията са предназначени за служителите на Домашен социален патронаж, кметствата и доброволците, които се грижат и съдействат на най-рисковата група – възрастните хора.

Правителството прие Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнение на Националната здравна стратегия за 2018 г.

Документът представя състоянието и тенденциите в динамиката на основните показатели, характеризиращи общественото здраве през 2018 г. Средната продължителност на живота продължава да се увеличава и през 2018 г. достига 74.83 г., но все още е по-ниска от тази в ЕС – 80.9 г.

Ярко изразена тенденция за намаление се отбелязва по отношение на детската смъртност, която през 2018 г. бележи най-ниското ниво в история на демографската статистика в България – 5.8 на 1000 живородени деца, при 6,4%о през 2017 г. Наблюдава се дълготрайна тенденция за намаляване на този показател – през 2000 г. детската смъртност е 13,3%о, 2010 г. – 9,4%о, а 2015 г. – 6,6%о. Благоприятни тенденции са налице и при повъзрастовите показатели за детска смъртност – неонатална и постнеонатална, които също намаляват.

Продължават негативните промени във възрастовата структура на населението и демографското остаряване, но това е проблем, характерен и задругите страни-членки на ЕС. През 2018 г. се запазва тенденцията за намаляване на раждаемостта – коефициентът на общата раждаемост е 8.9%о, при 9.0%о за 2017 г., което е близко до нивото в повечето европейски страни (9.7%о).

И през 2018 г. продължава да намалява заболеваемостта от злокачествени новообразувания спрямо предходната година – 406.7%ооо, при 424.8%ооо за 2017 г. и 569.5%ооо за ЕС. Най-висока е заболеваемостта от рак на храносмилателните органи и рак на млечната жлеза при жените, следвана от рак на мъжките полови органи.

В доклада са представени и дейностите по опазване на общественото здраве, държавния здравен контрол, изпълнението на имунизационния календар, програмите, проектите и плановете в областта на общественото здраве. Разгледани са рисковите фактори, свързани с начина на живот като тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и намалена двигателна активност.

Представени са данни за финансирането на здравните дейности, човешките ресурси в системата, дейността на лечебните заведения, финансирана от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и от държавния бюджет, фармацевтичния сектор и лекарствената политика.

Чрез документа се отчита и изпълнението на Национална здравна стратегия 2020 през 2017 г.

Министерският съвет определи граничните пунктове на българска територия, през които ще се осигурява безпрепятствено преминаване на стоки. Планът за осигуряване на „зелени коридори“ по европейската пътна мрежа е предложен от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Той е съобразен с насоките на Европейската комисия от 16 март 2020 г.

На границата с Гърция за основни гранични пунктове са посочени Кулата и Капитан Петко войвода, а като резервен – Илинден. Основните пунктове с Румъния са при Видин и Русе, а резервни са Оряхово и Силистра.

Определени са и точки за преминаване с държавите от Западните Балкани и Турция, за които Европейският съюз също е предприел действия за координиран подход.   Между България и Сърбия е  определен ГКПП Калотина, към Турция – ГКПП Капитан Андреево, а към  Северна Македония – ГКПП Гюешево.

Преминаването през тези гранични пунктове на „зелени коридори“, включително всякакви проверки и здравни прегледи на транспортните работници, не бива да надвишава 15 минути по вътрешните сухопътни граници. Граничните преходи на „зелени коридори“ трябва да бъдат отворени за всички товарни превозни средства, превозващи всякакъв тип стоки.

Министерският съвет одобри допълнителни трансфери по бюджетите на общините в размер на 3 136 747 лв. за възстановяване на транспортните и на разходите за наем на педагогическите специалисти от предучилищното и училищното образование.

Необходимите средства са изчислени на базата на получена информация от кметовете на общини, като са приспаднати неусвоените средства от предходни години.

С 3 051 861 лв. ще бъдат възстановени транспортните разходи на 16 451 педагогически специалисти от 2 724 институции от 264 общини. Разпределението им е: за 3 270 пътуващи педагогически специалисти от 1 055 детски градини – 621 183 лв.; за 13 045 пътуващи педагогически специалисти от 1 615 училища – 2 401 189 лв. и за 136 пътуващи педагогически специалисти от 54 центъра за подкрепа за личностно развитие -29 489 лв.

С останалите 84 886 лв. се възстановяват разходите за наем на 58 педагогически специалисти от 45 институции в системата на предучилищното и училищното образование.

Предоставянето на допълнителните трансфери по бюджетите на общините за възстановяване на транспортните разходи или на разходите за наем на педагогическите специалисти няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет, тъй като необходимите средства за тази цел са предвидени по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2020 г.

За нови 13 случая на COVID-19 съобщи Националният оперативен щаб днес. Така общият брой на потвърдените у нас случаи на новия коронавирус достигна 412. От тях 8 са починали, а 20 са излекувани. От излекуваните най-младият е мъж на 27 години, а най-възрастният е мъж на 80 години. 

Средната вързаст на потвърдените случаи е 49 години. 

Към момента 146 от установените пациенти са хоспитализирани, а 14 от тях са настанени в интензивни отделения в София и Пловдив.

Към областите с регистрирани случаи се включва и област Русе.   

Новите случаи са установени както следва: в София – 2; в Бургас – 2; в Пловдив – 2; в Добрич – 2; в Стара Загора – 1; в Хасково – 1; в Сливен – 1; в Кърджали – 1; в Русе – 1.

399 са потвърдените случаи на COVID-19 у нас по данни на Националния оперативен щаб. Новите лабораторно доказани случаи са 20, като 19 от тях са в София, а един в Перник.

146 са лицата с потвърден COVID-19, които са настанени под лекарско наблюдение в болнични условия, като 14 от тях са интубирани.

По отношение на общата картина: 227 от регистрираните у нас случаи на COVID-19 са на мъже и 172 на жени.

Регистрираните случаи по административни области са както следва: Благоевград – 11; Бургас – 18; Варна – 20; Велико Търново – 2; Габрово – 2; Добрич – 6; Кърджали – 6; Кюстендил – 6; Ловеч – 1; Монтана – 17; Пазарджик – 7; Перник – 6; Плевен – 9; Пловдив – 24; Силистра – 2; Сливен – 4; Смолян – 7; София – 244; Стара Загора – 2; Хасково – 1; Шумен – 4.

От общия брой на потвърдените случаи 20 души са медицински персонал.